Откакто е създаден този сайт съм получавал поне няколкостотин пъти въпроса „как да изляза от тялото си“, „как да имам астрална проекция“ и т.н. – във всички възможни негови вариации. Обикновено рядко отговарям на подобен род питания. Онзи ден се случи за пореден път, а днес пък бях провокиран да спретна това кратко текстче.

Аз самият никога не съм се считал за експерт в това поле, че да давам съвети, затова и най-често не отговарям на подобни писма. Подходът ми е такъв по няколко причини. Първо, самото задаване на въпроса почти винаги е породено от скука и любопитство, а не от истинско търсене и желание за израстване – дори при хора, които наистина вярват, че това не е така. Дали така направеното твърдение е вярно, е проверимо много лесно... Обикновено това е „интернет-интерес“ и само след известно време от него няма и следа. Онези при които пък това търсене не ефимерно – така или иначе откриват сами чрез един вътрешно богат процес. Защото самият въпрос предполага, че онзи, който го е задал на някакво ниво вече има отговора. Иначе въпросът нямаше да възникне. Това е ясно като ден за онзи, който разбира огледалното естество на реалността.

Ще си позволя да дам само една единствена следа, която доскоро не можех да сгъстя в мисъл, но вече мога да формулирам ясно за себе си. А именно – не се опитвайте да излезете извън тялото си. Това е технически абсолютно невъзможно.

 

Surprised?

Нека поясня.

Напоследък си давам сметка, че самият термин „опитност извън тялото“ („ОИТ“) е невероятно погрешно изобретен в своя генезис и навярно е измислен от човек, който или няма представа какво действително се случва, или е решил да ограничи самата идея за процеса с умишлено погрешно понятие. И тъй като никой не вярва на своя собствен процес и не опитва да го разбере сам, той започва да се опитва да постига някаква идея за която вече някой е говорил. Някаква чужда идея. Теоретично онзи, който иска да се научи на „метода“ може в същността си да е много по-близо до постигането му, но самата техника да го отдалечи неимоверно от собствения му процес, което би било пагубно. Така например идеята за out of body experience е обърната наопаки, което лично за мен обяснява защо толкова малко хора могат да „излизат извън тялото си“. Те нямат правилен фокус и в следствие се опитват да изгребат океана с кофичка от кисело мляко, практикувайки нещо, което, дори когато се случва да проработи, не проработва по причините по които хората си мислят, че проработва.

Всъщност вече разбирам много добре защо всичко това е така. Ситуацията е абсолютно закономерна, предвид типа мисловност и окултизъм формирани след окончателната загуба на херметизма и налагането на картезианските идеи.