Прочетен: 1811 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2014 20:01
http://youtu.be/riBYkRjNsss
В канона «Су Вън» се казва: «... огънят и водата - това са символи на Ян и Ин».
Ин и ян (ин – на опростен китайски: 阴; традиционен китайски: 陰; пинин: yīn; ян(г) - опростен китайски: 阳; традиционен китайски: 陽; пинин: yбng; eum-yang на корейски; на английски "yin and yang") в китайската философия и метафизика e концепция, която описва как двете привидно противоположни сили, енергии и принципи (които са част от тайдзи, на бълг. Великия предел. Великия предел е вечно разменящи се и преливащи се противоположности ИН и ЯН.) се допълват взаимно и преливат една в друга.
de.wikipedia.org/wiki/Yin_und_Yang
Ин е гълтачът, пасивен елемент на упадъка (т.е. разбирай, който клони надолу) и се свързва с водата, въздуха, нощта и Луната. Ян е тъпкачът, активен елемент на развитието, съзиданието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня, земята, деня и Слънцето. Ян елементите са чисти и видими, докато ин елементите са скрити и неуловими или едва доловими. Ин често е символизиран от водата и въздуха, докато ян е символизиран от огъня и земята. Що се отнася до хората, приема се че жените имат по-голямо количество ин елемент, докато мъжете повече ян. Ин се отнася до женствеността, а ян до мъжествеността. За това ин е наричан също женски елемент, а пък ян - мъжки. В същото време и двата пола притежават от другия елемент в себе си и дори при достигане на желаната вътрешна хармония двата елемента се хармонизират у човека. Това изравняване на елементите ин и ян може да се постигне или чрез духовно развитие или чрез връзките (сексуалност, брак, общувания, среда) като допълване на собствения преобладаващ елемент с елемент у другия (партньор) или другите (среда на общуване). Най-често се смята, че сексуалните партньорства компенсират липсата на пълна хармония на двата елемента, като ги уравновесяват в мъжко-женско, ин и ян.
Ян винаги съдържа потенциала на ин и ин винаги съдържа потенциала на ян, тоест ин и ян са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си част(ица) от другия. Това виждаме в двете "очи" или "точки" на символа. Така двете сили са комплементарни, а не абсолютни, и са свързани навеки и равностойни по значение. Където едната сила отслабва, другата нараства. Ин и Ян се привличат - Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без ден. Чунаг-цу казва, че “Ин е най-високата точка на смразяване, докато ян е най-високата точка на кипене. Смразяването идва от небето (небесата), докато топлината идва от земята. Взаимодействието на тези два елемента създава хи (хармония) и дава начало на нещата.” (Чунаг-цу, Глава 21).[1]
Според китайската философия, в началото на света стои У дзи - "Безпределната празнота", където безкрайността и нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това възникват осемте врати - Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие - Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи.
Терминът е от изключителна важност във всички сфери, в които се борави с китайската терминология - философия, религиозен култ, китайска медицина, етика, бойни изкуства и т. н. С популяризирането на китайската култура, терминът започва да се използва и в западната специализирана или художествена литература.
http://youtu.be/prrdm_avecs
ТУк и сегаа...
и без цинизми, те разбирам ,добре, не се старай толкоз ...;))