Пада вечер непредвидима
   и прожектори избухват в дива лумина,
    тръгваш уморено към Своята сцена ,
     плахо  Душата  търси  своята  дилема ..
 
    Покрил си усмивката със тебешир,
    и закрил си очите с тъмен аркансил,
    Сърцето ти смутено прескача/ такт след такт/,
    тази вечер си на изпит, пред непознат враг !!
   
     Там долу в тъмната зала...
     седи твоята дама ,и те чака ...
     Тя е Лейди, носи шапка...и....
          не е свикнала,да се шашка..
 
      Искаш да си добър,най/добрия от всички.
      АХ,ако беше възможно,дори ..незаменим!
       музиката извира от сърцето ти нежно,
       и строфите се леят безметежноо...
  
            
            Спри се, поете, пощади си сърцето...
               ти надмина и звездите в небето..
              за каква слава, още мечтаеш,
               ти си просто един мим, и го знаеш !?
 
               И когато утрото дойде пак сънливо
            знам, ще обърнеш гръб на всички,
                 и ще отминеш мълчаливо...
              път те чака обратно , самотен в мрака ..
 
            
        Но,защо аплаузи още звънят в ушите,
          и щедри усмивки виждат очите....
          познавам твоята мъка ,клоуне мил..
            Дали друга такава вечер ще има, и...

                    дали number one, ти си бил!?
                             
                              01 12 2013
                              19 59 GMT
                                SAARBRUEKEN
         
                      

"Talent does what it can; genius does what it must."
Edward G. Bulwer-Lytton