Прочетен: 933 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.09.2021 09:56
Мир на Буйният Му Дух!!
75г отРождението, на Поета,Човека!
КУКУВИЧА ПРЕЖДА
web | Пейзажи на душата
Селце планинско, сред което
лениво есента пълзи
и блеят тук-таме кози
в шубраците на битието.
С една протяжно-мътна бара,
сънуваща, че е река,
с два голи тръна за лъка
и мрак по църквицата стара.
Далечен вой, ята бездомни.
Полумъгла - полузвезди.
Пролаиват псета - кой си ти
и кой с какво ще те запомни?
А в отговор - така позната,
всебългарската тишина.
И тъмнина, и тъмнина
в дълбочините на душата.
Така животът си изтича...
Озърнеш се - ни чужд, ни свой.
Луна в ръждивия покой.
А през луната - бог наднича.
Сънлива влага се процежда
по хълбоците на нощта.
Две-три кратуни на плета.
Пред прага - кукувича прежда.
Космогония
Ленива космогония от плява
и плетища с проскубани петли.
Мълчание, което се прозява.
От край до край магарешки бодли.
Насред дерето – вирче и върби.
А във водата – чергици продрани.
И вечните им прани-недопрани,
с канап пришити български съдби.
Надникнеш към небето – полумрак.
Мъгли. В мъглите – бог. И мокра глина...
Надникнеш във душата си невинна
и плахо се отдръпнеш – прахоляк...
И дълго слушаш после как вали,
а с всяка капка все по-тихо става...
И ето на – животът си минава...
И уж боли, а никак се боли.
ПРОГЛАС
Какво е това, деца мои?:
19.09.2021 09:38
НАВА – Истината е ритмична тишина Иван Методиев
СТИЛЪТ НАВА
Пеперуда
се блъсна в камбаната.
Никой не чува.
– Нава е най-краткият път към целта. Познанието на целта е просветлението. Целта е неизразима, но тя се предусеща в нава.
– Нава е част, която е по-голяма от цялото. Нава отразява структурния принцип света.
– Нава не признава никакви формални предписания – напр. брой на редовете (едностишия, двустишия, тристишия), брой на сричките (за разлика от класическите хайку), ритмиката, подбора на изразните средства.
– За нава няма правила – всяка нава е сама, своето правило."
– Нава не се интересува дали е стихотворение, или не, а дали е нава или не. Затова тя често се явява и във формата на фрагмента (Далчев), глобалната метафора (напр. Паскаловото „мислеща тръстика”), философския афоризъм.
– Една нава се познава по това, че е нава, или не.
– Когато мъглата докосне едно стръкче трева, то се превръща в нава.
Стил на Кръстопътя
Както се прераждат дните, така се прераждат и думите. Страх и ужас са будили старославянските нави (навь, наве, навйе, навки) – зли духове на умрели, изобразявани като птици – които са обсебвали човека, за да го поведат към страдания и смърт. По това те удивително са приличали на силите, които владеят твореца в съвременния бездуховен свят. Но когато през 1990 г. думата се прероди, тя – пречистена от хилядолетната тишина – имаше поне още едно измерение. Страх и ужас – да. Или по-точно – защо не? И какво от това. Та то е толкова естествено за този Кръстопът, опустошаван непрекъснато от приливно-отливните вълни на Изтока и Запада. Но този, който е приел стила нава, знае – или по-скоро пред-усеща чрез самата нава – че Страхът и Ужасът са само степени от един по-дълъг път. Страх – Ужас – Просветление. Това не се учи – то е в самото самопроговаряне на кръвта. Движение навътре и в дълбочина, движение, което презира външната показност и не се нуждае от пищността на формата. […]
– Ако хиляда души кажат „това не е нава”, а един каже „нава е” – това е нава.
Тези са някои от възможните виждания за нава и ще се радвам, ако поне част от предлаганите тук стихове дадат възможност на читателя да стигне до подобни виждания.