Прочетен: 1951 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2017 11:52
Тоналът и нагуалът
Според семантиката на нашия език някои превеждат тези два термина като съзнателно и безсъзнателно. Всеки човек има две самостоятелни същности. Първата — тоналът — е личността. Всичко, което знаем и вършим в качеството си на хора, е дело на тонала. Той е всичко онова, което познаваме и виждаме, той съставя света. По форма наподобява остров. Островът, всъщност, е светът, който възприемаме. За всеки човек има колективен и индивидуален тонал, като той е едновременно и вътре, и вън от човека. В зависимост от състоянието на всеки индивид тоналът може да бъде слаб или силен. Например когато някой човек се предаде, тоналът му отслабва. Тоналът на млад, но грохнал човек, е немощен, слаб. Воинът, който се бори, има силен, правилен тонал, за разлика от обикновените хора, които в най-добрия случай имат верен тонал. Нагуалът пък е тази наша страна, за която не съществува описание, няма думи и названия, нито чувства или познание. Ако нагуалът се уподоби на нещо, той веднага се превръща в част от тонала. За да се говори за нагуала, трябва да се вземат понятия от острова на тонала.
Дон Хуан оприличава двете понятия на маса с покривка и пространството около нея. Тоналът е масата с покривката. Съзнанието душата, мислите, интелектът, психиката, жизнената сила, са предмети върху масата. Бог е покривката й. Нагуалът е цялото безгранично пространство около нея. Той е тази страна от човешката същност, която може да твори, да материализира мислите и да приема формата на хора и животни. А тоналът не създава нищо, той може само да наблюдава и оценява. Нагуалът няма край, докато тоналът започва с раждането и свършва със смъртта. Определени ситуации могат да предизвикат изместване на едното от другото. Например ненадейният страх веднага свива тонала. Когато нагуалът се появява на повърхността, разтърсва силно тялото. Срещата на обикновения човек с него е много опасна. Шокът е толкова голям, че човек може да полудее или умре. Тоналът преобладава при обикновените хора, а нагуалът — при чародеите. Между двете няма нищо общо. Каквото и да прави всяко от тях, то остава в собствената му сфера на влияние.
още/ Активната страна на безкрайността
и колелото на времето.1996г. изд.Изток Запад.
К.Кастанеда
Поради системно нарушаване на блогова ет...
Лично за директора на Народния театър и ...
това е по трудно и от овладяването на страха..
от Смъртта, самотата и...неизменната глупост..
Намерението е онази сила или връзка, благодарение на която между нагуала и тонала протичат всички енергии, водещи до трансформация. Без намерението нито едно същество не може да се прояви, без намерението самият свят няма да съществува. Намерението е самият живот. Намерението е онова, което наричаме Бог. Намерението - това е и самият живот, и Бог и Светият дух.
Явно тоналът на доста от българите е слаб...
Благотонален ден!...
какво остана пък да станем..нагуали/хора на Знанието
те са безкомпромисни, и безжалостни, към т.н контролирана глупост...
но ,най вече към себе си.
а не към хората и придобивките,
които ни заобикалят и...разсейват:))
хубава Тема, нали, благодаря ти!
22.04.2017 19:38
потенциала поне на 5 Аватара от минали животи
важно е да се обърнем „навътре“ към нашия Висш Аз.
без да се страхуваме,той ще ни показва Пътя..
катара е Учението за тази Нова Наука за Човека и Космоса..
благодаря за вниманието, колежке мистерия вечна !!
една юлия