на Меркадо, в Пескара@
 авт Джули дьо Мопасан 

Чуваха  се сънени прозявки, вълнения, сподавен шепот...наближавахаа..

МараКуя, намести дЕтето в една ръка,а в другата грабна шарената бохча
от  чеиза на мама..Докато двете румънки се дърляха зА.поредната безплатна
спирка..тя, бе готова..за скок.Настана малък Екшън, онезз ощее се разправяха ритаха се,и ахаа вече си скубеха косите.Без да усети как, изтърва нервите си, 
и опита  да се докопа на 4 крака към задната врата..на шибаният Рейс.)
Измъкна се  някак,изправи се, и хукна, колкото и крака държат към близкото
WC...ХElena, пак се разсъни, и  заскимтя омалноо и протяжнооо....

 МараКуя, откачи..плеснаа и два през зъбките, и изръмжаа...млъъккк...
 и, задърпаа баткото.Беше си свалил панталонките и таман, да пикае 
 зад автобусаа..
  моя Дорогоя Матушка Россия, помоги мне, помилуй!
  и запелаа она сновом, как по дороге, вместе мьй к Дому..
 ....това се  превърнаа , и стана нещоо  и като мантраа...
- Нас не догонят, нас не догонят, мы убежим, продължаваше да пее
  МараХуя, а Мартинчо..прЪдна гръмкоо, и се  засмя срамежливоо..

Хората се оглеждаха, подсмихваха ,и сочеха с пръст на едното място и се побутваха. Малкият погледна надолу, и чак сега видя, че се беше опикал.
Марчаа , вече тичаше през Меркадо, и търсеше място, къде да се скрие.
Влезе във входа на една порутена кооперация, събра изтривалките,тръшнаа
бохчата, и взе да рови за хартия .Най на края, каталясала, се тръшна на пода
и заплакаа тихо  в  шепи..Опита,да направи  нещо като леговище..за тази
вечер.Беше късноо, бяха скапани отъ Пътя, и нямаха нито кинта за такси!!
Децата дремехаа отнесени..от далечната шумотевицаа..тишинаа!!

 Тя легна,с дрехите, и най-после се почуства в безопасност.)
Така можеше да изкара години...а,къде беш.мама Радка,да и помогне,поне
 за малките..трябваше , и тя да бачка. Стоян,носеше се по малко.а, Живота
 в Европата, не беше, тъй безгрижен..като у Редута...
 сети се, как рева..за последно на Малашевци..
 Съдбата, я заряза, по най курвенският, и жесток начин..
  не можеше, да си позволи и Лукса, да се оплаче, на кого?
  Мама далече, Бог, тоже...Вьисокооо @@)))

Мина седмица,и МараКуя се поосвести и напълня.Спеше на тавана, слизаше до долу и обираше от кофите изхвърлените плодове и зеленчуци.Носеше,да
 зарадва  децата,а тя..пушеше набързоо, и псуваше..тази прокопсия..
Прескачаше до Централната баня, зад Пазара,и там по тъмно се преплакваше на чешмите с топлата вода. От кофите набави малко дрехи,и чанти за Елена
бяха модерни и доста запазени. Привечер, нагласяваше децата,и излизаше да
се поразходи. Доби маалко така.. самочувствие.имаше некакъв втори шанс!)
кажи речи, вече беше истинска европейка...ще уреди и след седмица детските
добавки, и ще си наемат  една квартирка.Не можеха, да се сберат с Ицето
  караха я така...вече 2-3 годинки по Пътищата...

 а. можеха, още и Любов да правят, усмихна се на себе си, беше забравила
 как, да се държи в интимнаа обстановка..Някаква мъка, я притискаше
 отвътре..Срамаа, дааа!! не успя,даа изпълнио последната Воля на татко си(
 да стане детска Учителка в града..
 чуваше се, как заваля ситноо..и тя,се зачули в черният шал...
 кап.. каап...каапп..и тихоо задрема унесена...

 следва 14 ч..
 

а кой ми изтри...скриийн шотъ, с маРъкуйка..
пак, ще пиша...тъпограмми, кат баба Босса...

Тъжен разказ,драма!Главната героиня художетвена измилица ли е,или реален герой?
Аз имам приятелка в Италия с подобна съдба:)

...даже и блоКето :Р