Ето ме, бъбрива,жива,здрава, и бодра
и по " Витошка" леко прегърбена,вървя,
аз не съм некоя бабка,и летя ли, летя..
само бленувам, с една пръчка поредна
да отхвърля и тези трийсет лета...
смешно,ноо и така се усещам...
като една леля, на шейсе и две лета
Уви, и Господ ме забрави, 
а възрастта,вече безсрамно..ми личи,
не ми пука за годините,и за хорските думи.
важно е книШки да има..
и да не дремя, у блоку сама..
имах мечти и надежди..други
но, Фортуна,ме отХвърли,друго реши..
сега усещам една..пуста безбрежност..
по тъпите жълти плочки,и софийски забързани дни.
А животът върви, продължава..не спира..
без жал и милост, минава край мен..
пусто е,но аз съм устата,жилава,и бъбрива,
и ще го надвия )
но,се питам все по често: " Това ли съм аз?"

  Джулия Страшимирова 
  ул. Долни дъбник 62
  с Семьоноффци..Софийско
 зад  дядовата Мушмула @

а не като теб..бабаЯга,си лепнала студентската снимка
кат онова тъ.шизоидно, лексо..
...до 58 бях Пушка) и сега не лъжаа но..все пак
над 60, е малко тъпо,да се фукам...
/тъй че,ближи си раните, и по тихоо..там, покрай дядо наПиссана/ 66..