Черни очила

Погледна  през рамо към  притворения болничен прозорец…

идваше Пролет, нежен аромат на зеленина се промъкваше

от отвън,чуваха се отново птичи песни,Живота започваше

наново..беше някак  вдъхновително ,еуфорично, но

душата и бе вързана на възел, и не можа да се  усмихне..

сърцето имаше свои закони.…

Идваше всеки ден..или през ден, когато беше на работа..

трудно и беше, изведнъж остана  сама..

деца ,къща, работа, нямаше я дори  мама, да я погали по

главата.Въздъхна дълбоко, и събра всички  сили, за да

стане и тръгне....не можеше  без него..

Някога толкова отдавна , и  кога ли беше  това..

той и подари щастие, любов , бъдеще..и двама сина..

и , тя остана  завинаги негова вярна жена..

Обърна се, да го завие и целуне, преди да избяга навън..

със  сълзите ,които вече капеха  бавно и неудържимо по лицето и…

протегна ръка, наведе се нежно, угрижена ,като майка..

а, той  беше отслабнал, побелял и вече с голо теме..

нямаше и помен от  онзи мъж, който я носеше  на ръце..

като млада  булка, а тя се смееше, и притискаше в него ,

една възторжена щастлива и влюбена Принцеса..

Той се размърда , отвори  очи, усмихна леко…

Той беше Магьосник, как я намери, никога не бе очаквала

толкова щастие..Имаше Енергия за трима , и дори сега

усещаще неговата непобедима Аура..
дори и на легло ,още и даваше дързост, смелост..Енергия..Вяра..
Сила..Любов, и Безкрая..
какво повече би помечтала ..

Влезе дежурният лекар, и погледна към нея загрижено..

–Имате ли малко време, да поговорим

–Разбира се, докторе, ще ви  изчакам навън..

Остави всичко подредено в  малкото бяло шкафче...

цигарите,чисто бельо, напитки , домашна храна ,и една

книга..Атила– Бич Божий..

следва….

I dreamed a Dream- Ruthie Henschalt

les Misirables