Прочетен: 759 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2017 11:30
Колелото на Самсара/ 2016- 16 12
наближаваше Коледа..навън беше все още сухо и приятно, тъкмо време за пътуване,релакс и ретроспекция . Обърна се към младата двойка до себе си,
кимна усмихнато,свали якето.. и седна до прозореца,замечтана, вглъбена,развълнувана.. сякаш, отиваше на гости на своя любим,
а ,не на снаха си../хаха.... най -често Живота беше монотен, рутинен,
и това беше за неякато транс ..
дали беше така и с другите хора.. още от малка,спомни си беше около 10 год,
изпита това усещане, тази дълбока и тиха тъга,копнеж по нещо далечно,
което и липсваше повече или поне като майчина ласка.
Знаеше,че няма лек за това, предусещаще го.. тази Всемирна тъга по изгубената..невинна душа..
Защо така?
винаги и беше скучно,търсеше пълнота,надежда, утеха че, нещата..не са така изгубени,впрегнати безмислено в равана на Времето..Навън пейзажа се сменяше със шеметна скорост, и това я задоволяваше.
беше избрала Експреса , че как инак..с тази нетърпелива невроза ..
Дърветата препускаха, Слънцето къпеше поля и равнини
в мека топла ласка, и тясе усмихна ..
Германия беше голяма, широка, пъстра и богата..това и даваше
някаква надежда, че Светът е интересен ,забавен, непознаваем,
и приключение дебне отвсякъде ..
След много забавни и горди победи и тежки загуби, не усети кога..
остаря.Това беше като някакъв пик,или връх в пясъците на Времето ,
което непонятно някак, я караше, да изпитва гордост, или по точно доволство, покой за добре свършена работа,спечелен облог..
Странно ,как Душата някакси се запазваше млада след толкова
изпитания ,трудности, борба, смут и отчаяние…
или, може би, тъкмо поради ..това /ха ха ..
Беше сама/ май това и харесваше!
и се носеше по вълните на Съдбата с лека полуусмивка
и зле прикрита досада.
Знаеше Края на филма и беше нервна…но, какво от това...
може би,имаше все пак още една спонтанна надежда..
О,даа,надеждата се казваше Гери, тя имаше сладка,плаха усмивка…
замечтани ,топли очи..Нейната малка булка..
Изпита вълнение, като си спомни, тя каква булка беше..
Възторжена, влюбена,с надежда и енергия да покори Света, или поне…
буйния нрав на съпруга си..който я превзе с две думи.„Ти си моята жена любима.Точка. Това е последната ми дума.“
Въздъхна дълбоко, и премрежи очи..Кога беше вчера,ами днес..утре ?
не можа да остарее, влизаше от роля в роля,усмихваше се, и плавно
като в забавен каданс се носеше по дълбоките води на Лета ..
обратно ,към...себе си...
2016/ 16 12
https://youtu.be/HQ0X18sc3Nw
Best Emotional trance
