Думата „фетишизъм“ произхожда от португалската дума feiticao и означава „вълшебство“, издигане в култ на свещен предмет, широко разпространено сред първобитните народи. Научният термин „фетишизъм“ е въведен през 1887 г. от французина Бине за сексуалното влечение към част от тялото или към неодушевен предмет.

    Наистина една или друга характерна черта на партньора обикновено привързва особено силно. Обаче човек е фетишист, обожаващ краката, гърдите, скута, седалището, ходилото или косата, ако желае страстно само отделни части на тялото, а не човека, който ги притежава в желания вид.

           Най-важното е какво преобладава. Ако предпочитаните елементи са излезли толкова напред, че личността е станала просто придатък, човекът вече затъва в девиацията; такъв е случаят, когато един мъж търси само носителка на
своя фетиш  !!!

Скокът в истинския фетишизъм е направен, когато фетишът е станал единствена и крайна цел на сексуалната потребност, а човекът — неитересна, излишна, вече непотребна притурка.

    Собственото тяло е фетишът на автоеротичните нарцисисти. Влюбен в себе си, той застава пред огледалото и мастурбира с по-голяма наслада, отколкото му доставя коитусът с жена.

По същество всяка вещ може да стане фетиш. Девиантът не я избира, тя му се натрапва; той не знае по каква причина му е допаднала и защо именно тя.
 

Психотерапията заема основно място в лечението на фетишизъм във всичките й разновидности - индивидуална, групова или фамилна терапия. Правилното възпитание на детето от ранна детска възраст е от съществено значение за предпазване от фетишизъм.

Бележки

 Нарцис (гр., мит.) — юноша, влюбен в своето отражение във водата на извора (б.ред.). ↑

Фройд говори за преверзия в случаите когато „…не всички частични нагони се подчиняват на гениталната зона. Останалият независим компонент представлява това, което ние наричаме перверзия и което може да замени нормалната сексуална цел със своя собствена” (7). Фройд класифицира сексуалните перверзии в две основни категории. В едната разглежда перверзиите с изменение на сексуалния обект, а в другата – с изменение на сексуалната цел. Фетишизма е сексуална перверзия, която се отнася към първата категория, „за който часта от тялото не значи нищо, но всички желания се задоволяват от някоя част от облеклото – обувка, част от бельото” (8). Според Фройд фетиша е ерзац на пениса или по-точно: „Фетишът е заместител на фалоса на жената (майката), в който малкото момче вярва и от който то – вече знаем защо не иска да се отказва” (9). Негов заместител и именно той се оказва наследник на интереса, който е бил насочен към неговия предшественик. Интересът нараства, тъй като по този начин отвръщението към кастрация се увековечава. Вследствие на „протеклото изтласкване остава също и това прохладно отношение, отчуждение към женските гениталии, което задължително характеризира всеки фетишист” (10). Това е начинът, по който фетишистът се справя със заплахата от кастрация.

Бердяев, подобно на Платон вижда началото на фетишизма в разделението на човекът-андрогин: „Диференциациата на мъжко и женско е следствие от космическото падение на Адам. Сътворен по образ и подобие Божие, човекът-андрогин се разпада… Диференцираният, разпаднал се пол става източник на раздор в света и на мъчително безизходна жажда за съединение… Изкривяването на Божият образ и подобие в човека е било разпадането на андрогина, на мъже-женственото същество” (16). Пътят към съединяването на мъжкото и женското начало, възвръщането към изначалната андрогинност на човека Бердяев вижда в любовта. В тайната на любовта и терзанието на пола е жаждата за преодоляване на трагичния разрез между половете и чрез мистично сливане да се постигне вечна и съвършенна индивидуалност.

Така че човек е изправен пред дилемата: или да създаде вечна индивидуалност, или раздробяване на индивидуалността и създаване на много несъвършени индивидуалности. В акта на любовта има отваряне към другия. Любовта се заражда, когато започва възхищението, любуването, когато лицето влече към себе си, когато изчезва всяко уединение, откъснатост, егоистична затвореност в себе си и самодоволство. „Любовта е свободно божествена, свръх природна сила на съединението, която единствена може да се противопостави на природната необходимост, на свързващата и сковаваща естествена сила” (18). Любовта е противоречива на пола. Половото влечение кара човека да страда, поради безизходната жажда за съединение. Сексуалният акт е диференциран, той е резултат от разделението на андрогинния човек. „В сексуалния акт няма нищо лично, нищо индивидуално, дори нищо специфично човешко. В сексуалния акт личността винаги се намира във властта на безличната родова стихия, стихията която сродява човешкия и животинския свят…

Безизходната трагедия на пола се състои в това, че надеждата за лично съединение води в природната родова стихия посредством сексуалния акт не към лично съединение, а към раждането на децата, към разпадането на личността в това раждане, към лоша безкрайност, а не към добра вечност” (19).