Прочетен: 774 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2016 09:27
Думата „фетишизъм“ произхожда от португалската дума feiticao и означава „вълшебство“, издигане в култ на свещен предмет, широко разпространено сред първобитните народи. Научният термин „фетишизъм“ е въведен през 1887 г. от французина Бине за сексуалното влечение към част от тялото или към неодушевен предмет.
Наистина една или друга характерна черта на партньора обикновено привързва особено силно. Обаче човек е фетишист, обожаващ краката, гърдите, скута, седалището, ходилото или косата, ако желае страстно само отделни части на тялото, а не човека, който ги притежава в желания вид.
Най-важното е какво преобладава. Ако предпочитаните елементи са излезли толкова напред, че личността е станала просто придатък, човекът вече затъва в девиацията; такъв е случаят, когато един мъж търси само носителка на
своя фетиш !!!
Скокът в истинския фетишизъм е направен, когато фетишът е станал единствена и крайна цел на сексуалната потребност, а човекът — неитересна, излишна, вече непотребна притурка.
Собственото тяло е фетишът на автоеротичните нарцисисти. Влюбен в себе си, той застава пред огледалото и мастурбира с по-голяма наслада, отколкото му доставя коитусът с жена.
По същество всяка вещ може да стане фетиш. Девиантът не я избира, тя му се натрапва; той не знае по каква причина му е допаднала и защо именно тя.
Психотерапията заема основно място в лечението на фетишизъм във всичките й разновидности - индивидуална, групова или фамилна терапия. Правилното възпитание на детето от ранна детска възраст е от съществено значение за предпазване от фетишизъм.
Бележки
Нарцис (гр., мит.) — юноша, влюбен в своето отражение във водата на извора (б.ред.). ↑Така че човек е изправен пред дилемата: или да създаде вечна индивидуалност, или раздробяване на индивидуалността и създаване на много несъвършени индивидуалности. В акта на любовта има отваряне към другия. Любовта се заражда, когато започва възхищението, любуването, когато лицето влече към себе си, когато изчезва всяко уединение, откъснатост, егоистична затвореност в себе си и самодоволство. „Любовта е свободно божествена, свръх природна сила на съединението, която единствена може да се противопостави на природната необходимост, на свързващата и сковаваща естествена сила” (18). Любовта е противоречива на пола. Половото влечение кара човека да страда, поради безизходната жажда за съединение. Сексуалният акт е диференциран, той е резултат от разделението на андрогинния човек. „В сексуалния акт няма нищо лично, нищо индивидуално, дори нищо специфично човешко. В сексуалния акт личността винаги се намира във властта на безличната родова стихия, стихията която сродява човешкия и животинския свят…