Ще чуе ли Ердоган призива на Путин?

 

РУСИЯ НЯМА ИНТЕРЕС ТУРЦИЯ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В СИРИЯ

Турският президент Реджеп Ердоган засега не бърза да поеме протегнатата му от Владимир Путин ръка за сътрудничество срещу ИД

 

Президентът на Турция Ре­джеп Тайип Ердоган, позова­вайки се на данни от разузнава­нето, заяви, че организаторите на терористичния акт на 10 ок­томври в Анкара, в резултат на който загинаха 97 души и бяха ранени над 100 човека, са свър­зани със Сирия. При това дър­жавният глава уточни, че „след­ствието взема под внимание всички версии, включително участието на забранени органи­зации – „Ислямска държава” / ИД/ и Работническата партия на Кюрдистан /РПК/”.

Ердоган заръча на Съвета за държавен контрол да анали­зира комплексно разследване­то на терористичния акт, като подчерта, че „ е необходимо да бъдат открити не само винов­ните, но и силата, която ги управля­ва”. „Смятам, че не бива да се про­пуска нито една улика, свързана с нападението” – отбеляза прези­дентът. По повод уликите разго­ворът е отделен. Ако обаче се следва логиката, Ердоган трябва­ше най-напред да дочака резулта­тите от разслед­ването на Съве­та за държавен контрол и едва тогава да изрича каквито и да било изводи и „да сочи с пръст”. Още повече, че пре­ди това премиерът на Турция Ахмет Давутоглу говореше за вероятност от проникване в страната на терористи-смърт­ници от Ирак: „Сноват двайсе­тина изпратени „живи бомби”. По отношение на сегашния терористичен акт той съобщи версията на турските следова­тели, които смятат, че зад него стои звено на ИД от град Адия­ман, Югоизточна Турция.

Действително,”Ислямска държава” контролира част от територията на Ирак и Сирия. За джихадистите след присъ­единяването си към междуна­родната коалиция начело със САЩ Турция се превърна в по­редния фронт на бойни дейст­вия. Това е разбираемо. По-на­татък. В Ирак и в Сирия борба срещу ИД водят кюрдите. Ако като главен обвиняем бъде екс­понирана РПК, на която след парламентарните избори на 7 юни Анкара обяви война, може ли да се смята за обоснована подобна версия? Само на пръв поглед. Не толкова отдавна съ­председателят на прокюрдската Демократична партия на наро­дите /ДПН/ Селахаттин Демир­таш предупреди, че

Турция стремително върви към гражданска война

Изявлението му прозвуча след нощта на насилие, обхва­нала турските градове – тълпи националисти нападаха подраз­деления на ДНП, кюрдски ак­тивисти и просто всички, които разговарят на улицата на кюрд­ски език. Счита се, че атаките на националистите са отмъще­ние за 29 турски военни, убити от бойците на Работническата партия на Кюрдистан на тур­ско-иракската граница. През последния месец са убити пове­че от 140 военнослужещи.

Що се отнася до терористич­ните актове в Анкара, те бяха организирани тъкмо срещу привържениците на мирното решаване на кюрдския въпрос. Това навежда на мисълта за наличието в Турция на „трета сила”, заинтересована от дес­табилизиране на ситуацията и от лишаване на опозиционната ДПН и на управляващата Пар­тия на справедливостта и раз­витието /ПСР/ от възможността за постигане на компромисни съглашения.
 

Днес реалността в Турция е такава, че в разпалването на междуетнически конфликт се крие риск тя да повтори съдбата на съседите си – Сирия и Ирак, чиято територия представлява съвкупност от самостоятелни анклави, водещи помежду си „безкрайна война”. Формално е разработена следната схема. Анкара се сражава едновре­менно на два фронта: първият, смятан за външен, срещу „Ис­лямска държава”, а вторият – вътрешен с излаз към външния, срещу кюрдите, които също така водят борба с ИД.

Ердоган потенциално се оказва в ситуация, в каквато попадна в Сирия Башар Асад. Общото е и в това, че в Турция и Сирия вместо единение на нацията пред бъдещите сътре­сения, водещите политически сили продължават да разчист­ват сметки помежду си.

Анкара поиска Западът да приравни РПК към ИД, опре­деляйки ги като терористични организации, което би оправда­ло факта на атаките на турски военни сили срещу позиции на кюрдите в Ирак, въпреки че кюрдите също са съюзници на американците в борбата с „Ис­лямска държава”, както и тур­ците. Не се получи. В същото време определени сили в Тур­ция се опитваха да обвържат хода на тези трагични събития с военното присъствие на Ру­сия в Сирия, като заявяваха, че една от нейните цели е „сбъд­ването на отдавнашната мечта на руските царе: трайно да се настанят на средиземноморско­то крайбрежие”. И на това не бе повярвано.

Чувствайки се отстранена от случващите се бурни събития в региона,

Анкара реши да предупреди Вашингтон и Москва

„за сериозните последствия в случай на подкрепа за кюрд­ските опълченци, воюващи в Северозападна Сирия. Турски­те власти реагираха на факта, че САЩ и неговите съюзни­ци не крият подкрепата си за кюрдските опълченци във вой­ната с ИД. Именно в този мо­мент, когато напрежението по турско-сирийската граница достигна своя апогей, когато започна да се разгръща руска­та военна операция в Сирия, а Министерството на външните работи на Турция помоли съ­юзниците си от НАТО да ока­жат помощ за укрепването на боеспособността на страната, включително и на противора­кетната отбрана, САЩ демон­тираха и започнаха изтегляне на ракетните си батареи Patriot.
 

Преди това през август 2015 година Германия съобщи за на­мерението си да изтегли своите батареи, разположени в съсед­ната провинция Кахраманма­раш след изтичането на манда­та на 31 януари 2016 година, а Нидерландия вече изтегли две батареи от провинция Адана в началото на 2015 г., вместо тях на бойно дежурство застъпиха два испански ракетни компле­кса. Ако сметнем за достовер­на версията, че Patriot са били разположени в Турция през 2013 година за случаи на въз­можни ракетни атаки от страна на Сирия, то сегашната стъпка на американците спрямо Анка­ра изглежда повече от симво­лична.

Ще отбележим още едно важно обстоятелство. Когато Ердоган не скриваше, че сил­но се нуждае от подкрепата на Европа, преди всичко изхож­дайки от интересите си във вътрешната политика, герман­ският канцлер Ангела Меркел, която преди това се стараеше да избягва открити изявления относно опозицията си спря­мо влизането на Турция в ЕС, внезапно се изказа с категорич­на декларация: „Аз винаги съм била против членуването на Турция в Евросъюза и турски­ят президент прекрасно знае това. И днес се придържам към същото мнение”. Тоест, нами­райки се във фаза на електо­рална борба в навечерието на извънредните парламентарни избори, Ердоган на практика се оказа в международна полити­ческа изолация.

При това президентът е кри­тикуван за Сирия. Изказват се предположения, че

Анкара, негласно оказваща подкрепа на ИД в борбата с Асад, се сблъсква с бумеранг

който започва да води разру­шителна работа вече на нейна територия, докато „Западът и Русия, чиито възгледи за раз­решаване на сирийската криза в миналото се разминаваха, за­почнаха да се сближават пред лицето на новите заплахи”. Както отбелязва членът на ре­дакционния съвет на вестник „Джумхюриет” Орхан Бурсалъ, Турция се стремеше „на вся­ка цена да свали Асад, и зара­ди това тя бе готова да сключи съюз дори с дявола, но се озо­ва в триъгълник със Саудитска Арабия и Катар”. „В един мо­мент Ер-Рияд се отдръпна, а Турция на фона на промяната в американската политика в реги­она се оказа очи в очи с терори­стите от „Ал-Кайда” и „Фронт ан-Нусра”, тоест с всички джи­хадистки групировки, на които тя оказваше подкрепа” – пише Бурсалъ.

Сега Москва също изигра своя ход. Президентът на Ру­сия Владимир Путин на форума „Русия зове” направи важна за Ердоган декларация: „Турция е един от нашите приоритетни партньори и те са наши добри приятели. Имаме много добри отношения с Турция в продъл­жение на много години. Ние трябва да разберем как бихме могли да построим отношени­ята си на антитерористичната пътечка. Тук Турция има много тревоги, свързани с кюрдския фактор, свързани с борбата с тероризма. Сега на ниво военни ведомства имаме контакти”.
 

Това не е просто „дипломати­чен” призив за сътрудничество или опит за разцепване на въз­главяваната от САЩ междуна­родна коалиция за борба с ИД. На Анкара се дава сигнал, че тя може да постигне общо разби­ране с Москва по отношение на случващото се в Сирия, а воен­ната намеса на Русия служи на делото на борбата с терористи­те, от което от обективна гледна точка трябва да е заинтересува­на и Турция.

Съвместните действия на Москва и Анкара биха могли до голяма степен да предотвра­тят по-нататъшната ескалация и радикализация на и без това заплетената сирийска криза. Но ще чуе ли Ердоган призива на Путин? Дали ще го разбере?

А къде е кайзерката и Винету?

Всеки Сам си търси отговорите...
Кайзерката и..Винету са...просто
част от Пейзажа ..
Вие допълнете...
поздрав !

Ердоган потенциално се оказва в ситуация, в каквато попадна в Сирия Башар Асад. Общото е и в това, че в Турция и Сирия вместо единение на нацията пред бъдещите сътре­сения, водещите политически сили продължават да разчист­ват сметки помежду си.

ние сме му съседи и също сме в кюпа на неразбирателството.