През август 1987 г. трима души навлизат в околностите на планина в Южна Германия, за да изследват няколко пещери. Тъй като не се завръщат, полицията и група планинари правят обстойно претърсване на района, но единственото което намират е тяхната кола паркирана в близост до местността. Последвалата развръзка е повече от странна, но същевременно в пълно съзвучие с характеристиките на мястото, към което те се били отправили. Три месеца след тяхното мистериозно изчезване те правят телефонно обаждане до своите близки от борда на кораб в Червено море, който пътува за Александрия в Египет! Те твърдят, че нямат представа как са се озовали там, че са изминали цели 3 месеца и какво изобщо се е случило в планината. В Александрия тримата посещават местното консулство, след което се завръщат у дома. Нищо от това не е случайно, защото е свързано с една от най-емблематичните зони на планетата, известна с безбройните си истории за времеви портали, джуджета, извънземни, тунели към Вътрешната земя и подземни цивилизации. Това е Свещеният Граал на паранормалните феномени и една от тайните цели на Третия райх – планинският масив на границата между Германия и Австрия наречен „Унтерсберг“.

Подобно на световно известният „Бермудски триъгълник“, Унтерсберг е място, в чиито предели са изчезвали безследно стотици хора, докато други са се появявали месеци или години по-късно (в някои случаи на съвсем различно място на планетата), правейки скок във времето и пространството. Древните легенди свързани с тази територия често описват как едни „малки хора“ редовно биват засичани да излизат от вътрешността на планината, като понякога същите управляват летящи апарати от нейния връх към небето. В допълнение същите тези легенди описват и феномена познат като „загуба на време“ асоцииран най-често с различни сведения за отвличания от НЛО, макар за него да съществуват и други причини.

Информацията свързана с планината в различните времеви периоди много трудно може да бъде систематизирана, защото засяга стотици случаи описани фрагментирано и доста често в контекста на съвсем друго събитие. Съществена част от тези истории пък са представени в отдавна излезли от печат немски книги, които нямат онлайн аналог, което прави тяхното изследване и анализиране доста трудно. Все пак редица от тези мистериозни феномени от по-далечното минало са документирани и в няколко по-известни книги от 19 век изследващи различни немски митове, докато други са останали да циркулират просто като легенди сред местното население и биват охотно разказвани на туристите. Особено ценни са някои локални записи останали в местните архиви, които нагледно документират тези изживявания от самия „извор“. Въпреки своята първоначална разнородност, феномените стигнали до нас като конкретни истории преживени от хора свидетелстват за нещо далеч по-глобално. Ако се погледне мащабно на проблема всички тези идейни нишки влизат под шапката на нещо познато, защото очевидно тук става дума за поредната брънка явяваща се своеобразен енергиен хъб, който от своя страна е част от една доста по-голяма и колосална по своите размери подземна система. Свидетелствата за изкуствено построени тунели обаче следва да бъдат разглеждани през призмата на нещо като допълнение към единприроден феномен. 

 Унтерсберг и Изида

През 1220 г. рицарят тамплиер Комтур Хубертус Кох се връщал от кръстоносен поход, минавайки с малък отряд през Месопотамия близо до стария град Ниневия в днешен Ирак. Там той получава „видение“ на богинята Изаис, която му казва, че трябва да се върне в планината Унтерсберг, да построи къща там и да чака ново нейно появяване. Според други източници още тогава той бил инструктиран, че впоследствие трябва да бъде изграден храм на богинята в Унтесрберг, за което тя му дала и част от специален черен камък (от сорта на чинтамани за който е писано подробно в „Произход и история на Империите Орион и Сириус“). Операцията била с цел да се премести енергиен портал, който скоро щял да бъде завзет от настъпването на монголите.

(Относно „личността“ на „Изаис“ съществуват известни противоречия в различните източници. В един от тях тя е описана като малко известно дете на Изида, но при самата среща тя сама се определя като „аспект на богинята Ищар“. В своят труд по тевтонска митология Якоб Грим прави изследване на произхода на германската богиня Зиса, която в по-ранни времена е изписвана и като „Сиса“. За него няма съмнение че това е просто друга форма на богинята Изида. В крайна сметка става ясно, че четирите наименования „Зиса“, „Иса“, „Изаис“ и „Изида“ се все имена на богини, които се срещат на територията на Бавария и Австрия и определено между тях има повече от проста лингвистична връзка. Те вероятно представляват един и същи персонаж. Всичките се асоциират още и с подземния свят, което също е характерно за Ищар.)  През 1221 г. тамплиерът построява първата сграда близо до Етенберг. След това издига и втора по-голяма конструкция. През следващите няколко години той и неговите хора изкопават няколко подземни галерии под Унтерсберг в една от които се счита, че построяват и храм на Изаис. Второто появяване на „богинята“ става през 1226 г. след което следват още няколко до 1238 г. По време на периода тамплиерите получават серия от предсказания, които те озаглавяват „Die Isais Offenbarung“. Версия на тази апокрифна творба излиза на немски през 1996 г. със заглавие „ISAIS. Die geheimnisvolle Offenbarung vom Untersberg“. В нея се засяга въпроса за Свещеният Граал и „черният камък“. Тамплиерите в Йерусалим също били запознати с тези „посещения“, но църквата наложила булото на мълчанието.

Освен това по време на посещенията на тамплиерите им било наредено да сформират тайна научна секта, която да обхваща района на Южна Германия, Австрия и северна Италия. Тя щяла да се казва „Die Herren vom Schwarzen Stein“ („Пазителите на черния камък“), чиято абревиатура е „DHvSS“. Счита се, че последните две букви са пряко свързани със скритото значение на нацисткото „SS“. Свещеният Граал бил именно черно-виолетовия кристал, (или както някои източници го описват „Дарът от Орион“), който имал свойството да предава „висша информация“ на човечеството, защото можел да неутрализира поставените в човешките тела блокиращи импланти и да прониква през изградената технологична бариера около Земята. Подобен камък бил предаден за съхранение и на катарите, които успели да го скрият през 1244 г. в близост до своята последна крепост в Монсегюр, Франция.

Същата богиня се появява и на други рицари тамплиери през 1236 г. в околностите на руините на Картаген. Тялото ѝ било полупрозрачно. Била облечена в дълга рокля направена от малки златни листенца в издължена форма. Имала красиво лице, а косата и ноктите ѝ светели в цветовете на кехлибар. На главата си носела златен полумесец. Рицарите веднага осъзнали, че това същество не можело да бъде от този свят. Устните ѝ светели и тя била най-красивото същество, което били виждали – просто не можела да е от човешката раса. Тя се приближила към тях, а очите ѝ светели от доброта... Тогава рицарите „осъзнали“, че не била „дявол“ и че само добри неща могат да произлязат от нея. Когато формата ѝ станала напълно видима, тя им проговорила с ясен и спокоен глас:

„Аз ви призовах без да го осъзнаете. Вие дойдохте без да знаете защо.“

Тогава един от рицарите я пита коя е тя всъщност на което фигурата отвръща:

„Аз съм Изаис... Ищар. Хората които преди ме почитаха ме наричаха Ашера, а тези от севера – Идун. Всеки един народ знае моето име на неговия си език.“

Рицарите са силно изненадани и отговарят, че те са верни на своя бог – Исус Христос и не искат да се прекланят пред друг бог. Тогава тя казва:

„Аз чух молитвите ви към него – моят божествен брат. Но сега той е в своето царство и не може да бъде тук. Но аз – Божествената Сестра се завърнах отново макар и за кратко. Вие мои верни поданици носите копието. Вие притежавате огледалото на Ищар и ще го използвате. Освен това ви дадох и най-висшата сила – черно-лилавия камък... Камъкът ще възстанови Златната Империя.“Дали в конкретния случай е била използвана холограма или пък друг способ за подобен род комуникация не е от толкова голямо значение. Моделът и някои ключови думи са силно познати и се вписват перфектно в една много по-голяма картина от стотици подобни случаи изследвани в контекста на намесата империята Орион в следговора на книгата „Посвещение в древната страна на боговете“.

В една гравюра за която се счита, че е от Средновековието, изобразява Изаис в два аспекта. Тя бива представена както с дълга, така и с къса коса. Във втория случай вероятно става въпрос за друг мит свързан с нейното маскиране като мъж, за да върне откраднатият камък от Валхала от „сенчестите същества“. Повечето нейни изображения обаче до голяма степен напомнят на „типичната плеядианска външност“. Което също е добър повод за размисъл предвид факта, че в редица докладвани срещи със същества от хуманоиден вид те говорят на висок и стилен немски език.


              

 Използвани източници:

http://www.thelivingmoon.com

http://www.abovetopsecret.com/

http://untersberg.org/

и много други...

Превод и компилация: Alien