ВСИЧКИ ЛИ СМЕ РАВНИ?
         / Карлос Кастанеда
         Активната страна на безкрайността ,и   Колелото на Времето  

Автор occultism.biz 

" -Аз съм доволен от своя живот, Дон Хуан. Защо трябва да го променям? 

-Мислиш ли, че ние с тебе сме равни?- попита той рязко. 

-Равни сме, разбира се- казах аз. 

Естествено бях благосклонен. Усещах истинска топлота към него. Все още пазех в подсъзнанието си, макар никога да не го бях изричал гласно, че аз, като студент и човек от изтънчения западен свят, съм по - съвършен от един индианец. -Не - каза той спокойно. - Не сме. 

-Равни сме, разбира се - възпротивих се аз. 

-Не -каза той меко. -Не сме равни. Аз съм ловец и воин, а ти си сводник. 
Останах с отворена уста. Не можах да повярвям, че Дон Хуан наистина беше казал това. Изпуснах бележника си и онемял вперих очи в него, след което, разбира се, се вбесих. 

Той ме погледна спокойно и хладнокръвно. Избягнах втренчения му поглед. И тогава той заговори. Произнасяше думите ясно. Те се лееха гладко и смъртоносно. Каза, че своднича на някой друг. Че не водя битки за себе си, а за някакви непознати люде. Че не аз искам да изучавам растенията и лова, и каквото и да било. И че неговия свят на точни действия, чувства и решения е безкрайно по - смислен от изпълнената с груби грешки безмислица, която аз наричах "свой живот". Когато свърши, аз се бях вцепенил. Беше говорил без агресивност, без надменност, съвсем спокойно и с голяма мощ, така че гневът ми се изпари. 

Останахме безмълвни. Бях объркан и не можех да измисля нищо подходящо. Чаках той пръв да наруши мълчанието. Изминаха часове. Дон Хуан ставаше все по - неподвижен, докато тялото му придоби особена, почти страшна вдървеност; с падането на здрача неговия силует все по - трудно долавяше и накрая, когато около нас съвсем се стъмни, той сякаш се сля с чернотата на камъните. 

Състоянието му на неподвижност бе тъй пълно, че той като че ли беше престанал да съществува. Беше вече полунощ, когато най - накрая разбрах, че той може и ще остане неподвижен там, в тази пустош, сред тези скали, ако се наложеше вероятно и завинаги. Неговият свят на точни действия, чувства и решения наистина беше по - съвършен. 
Мълчаливо докоснах ръката му и очите ми се наляха със сълзи."

Обидчивост


Аз не вода двойствен живот. Аз живея този живот: няма пропаст между това, което казвам, и това, което правя. Не съм тук, за да разкъсвам веригите ви или да ви забавлявам. Нещата, които ще ви говоря днес, не са мои мнения - те са на дон Хуан Матус, мексиканския индианец, който ми показа този друг свят. Така че не се обиждайте! Хуан Матус ме запозна с една действаща система, зад която стоят двадесет и седем поколения магьосници. Без него аз щях да бъда някакво старче с книжки под мишница, което едва крета пред студентите. Вижте, ние винаги се осигуряваме с някакъв резервен вариант, затова не правим скока. „Ако всичко се провали, мога да остана преподавател по антропология." Така ние вече сме губещи, със сценарий на губещи. „Аз съм д-р Кастанеда... и това е моята книга - „Учението на дон Хуан". Знаете ли джобното издание?" И щях да бъда човекът с „единствената книга" - изгърмял гений. „Знаете ли, че тя има дванадесет издания? Току-що беше преведена и на руски." Или можех да ви паркирам автомобилите и да бъбря разни баналности: „Много е горещо, хубаво е времето, но доста горещо... Доста е студеничко днес, хубаво е времето, но е студеничко. По-добре човек да беше в тропиците..."

Общоприетото мислене убива


Казвам се Карлос Кастанеда. Бих искал днес да направите едно нещо - бих искал да престанете да съдите. Моля, не идвайте тук, въоръжени с общоприетото мислене. Хората научават, че ще говоря - както и да са чули, - и идват да дискредитират Кастанеда. Да ме засегнат. „Четох вашите книги и те са инфантилни." „Всичките ви последни книги са скучни." Не идвайте тук по този начин. Безполезно е. Днес искам да ви помоля само за един час да се отворите за възгледа, който аз ще ви представя. Недейте да слушате като възпитани студенти. Говорил съм пред възпитани студенти по-рано - те са мъртви и високомерни. Общоприетото мислене и идеалите именно са това, което ни убива. Ние се вкопчваме в тях със зъби и нокти - същински човекоподобни маймуни.