Постинг
14.05.2015 22:44 -
Среднощна приказка .....
Среднощна приказка
Тя си тръгна. Отвътре трънлива.
Външно – хубава, светла и млада.
Замълчаха щурците в копривата
и притихна съседната вада.
Тя пристъпи. По въглени тръгна.
Изгори си копитата даже.
Не остави и път – да се върне,
не желаеше нищо да каже.
Не таеше омраза – гората
все я мамеше, тъмна и гъста.
Несвободна – сърце зад ограда,
ослепя без поляните пъстри.
Тя си тръгна. По живо, по здраво.
Кадифена кошута в тъмата.
Отклони се, не тръгна направо,
а смирено последва тъгата.
Той не вика. Приседна на прага.
Стисна зъби – прехапан, по мъжки.
Не умееше шумно да страда
и остана след нея заслушан.
Но ловецът във него заплака,
остарял за последната крачка.
После вдиша светулки от мрака…
и зачака поредната плячка.
Петя Стефанова
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
