Бръсначът на Окам Категория: Чиста наука Публикувана на 18 Юли 2012 Написана от SunProject
Бръсначът на Окам (Occam"s Razor) е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката. Съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре, за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения.
Допълнението “бръснач” е метафора: Най-простото обяснение е за предпочитане, останалите се изрязват като с бръснач. Бръсначът на Окам днес е основен принцип в научната методика.
„Не умножавай същностите повече от необходимото“ - това е най-популярния вариант на принципа, наречено на името на Уилям Окам, живял края на 13-ти, началото на 14-ти век. Уилям е живял като философ и францискански монах, благочестив човек, приел насериозно обета за бедността. Това означава, че е живеел само с това, което му е било абсолютно необходимо. Възможно е, с този начин на живот да се обясни пристрастеността към тази идея.
Тя е формулирана в трактатите му като: „Безполезно е да влагаш в нещо повече, ако можеш да го направиш с по-малко“. Всъщност този принцип, наречен „принцип на достатъчното основание“ е известен още от времената на Аристотел, който е написал „Природата работи по най-краткия възможен начин“. Така или иначе днес се свързва с името на английския францискански монах Уилям Окам.
Има и други варианти на Бръснача Окам – например варианта на Албърт Айнщайн: „Прави нещата толкова просто, колкото е възможно, но не по-просто.“ и на Вернер фон Браун “Прогресът е пътят от примитивното през сложното към простото.”
Религията като обект за бръснене
Самият Окам, един очевидно набожен човек, може би не съзнавайки, успява да разреши един важен проблем на неговото време: разделянето на науката и религията. Неговата идея, от една страна, предполага да се оставят опитите да се обясни с научни или логични средства всичко свързано с религията, а от друга – да се изоставят от научните обяснения на света религиозните аргументи.Окам категорично е отричал съответствието между човешките представи и метафизичните същности на явленията. За разлика от Платон, който е считал нещата за съвокупност от свойства, Окам е считал, че свойствата на нещата за резултат от човешките възприятия. Според Окам има само явления, а обобщенията под формата на закони, не съществуват, те се формират в нашите умове, но не отговарят на нищо реално. И наистина – червено, топло, меко или влажно са понятия, които не съществуват самостоятелно, несвързани с нещо реално
Според Окам, всички общи понятия, универсалии, извлечени от човешкия ум с емпирични наблюдения, не са изначално съществуващи идеи на Бога, в съответствие с които той работи, защото Бог е свободен да прави каквото си иска, където си иска и когато си иска.
Окам е отричал възможността за преход от рационално разбиране на фактите на този свят до някакви изводи за съществуването на Бог. Затова, когато науката прибягва да обяснение на каквото и да е (да речем еволюцията) до идеята за Бога (или Интелигентния дизайнер), трябва да признае, че нищо не разбира от това явление, защото идеята за Бога е самодостатъчна, за да обясни каквото и да е.
Няма нужда да се приписва на Бога, че той се ръководи от някакви правила. Ако те съществуват, те са непостижими за нас и следователно, все едно, че ги няма.
