never say never. . . . :: Уроците на Дон Хуан. . . .

Постинг

26.01.2015 18:10 - Уроците на Дон Хуан ....

Автор: milady Категория: Тя и той

Прочетен: 886 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.01.2015 18:17

Карлос Кастанеда (1925 — 1998) е американски писател, социолог и антрополог от перуански произход.

Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш.

Аз настоявам всеки около мен да мисли ясно и обяснявам на всеки, който има уши да чуе, че единствения начин да мислиш ясно е, като не мислиш въобще.

Аз никога на никого не се сърдя. Никое човешко същество не може да направи нещо достатъчно важно за такова нещо. Сърдиш се на хората, когато смяташ, че постъпките им са важни. Аз вече не смятам така.

В собствените си очи ти си дяволски важна личност. Това трябва да се промени! Тъй кошмарно си важен, че се чувстваш прав да се дразниш от всичко. Тъй дяволски си важен, че си позволяваш дори да си тръгнеш, щом нещата не вървят по твоему. Предполагам, дори си мислиш, че по този начин проявяваш характер. Чиста глупост! Ти си слаб и надут!

Важното е да не вземаш нищо със себе си, но и да не оставяш нищо след себе си. Дон Хуан замина цял от света - жив!

Воините не са способни на съчувствие, защото те не изпитват съжаление към самите себе си. Без движеща сила на самосъжалението, съчувствието губи своя облик и се разпада.
Воинът е постоянно нащрек спрямо грубостите и човешкото държание. Воинът е загадъчен и безмилостен, отличава се с най-изтънчен вкус и обноски. Задачата му се състои в това да изостря и същевременно да прикрива неумолимата си природа така, че никой да не заподозре неговото собствено коравосърдечие.

Воинът приема съдбата си, каквато и да е тя, с пълно смирение. Той приема смирено себе си такъв, какъвто е, не като повод за самосъжаление, а като живо предизвикателство. На всеки от нас му е нужно време, за да разбере това и да го изживява пълно. Смирението на воина не е смирение на просяк. Воинът пред никого не свежда глава, но и не допуска никой да свежда глава пред него. Просякът от своя страна непрекъснато пада на колене и ближе подметките на всеки, който му се струва по-горен от него; но в същото време иска от по-нискостоящия от него да ближе неговите подметки.

Егоманията е истински тиранин. Трябва да полагаме непрестанни усилия, за да я свалим от трона й.

Един нагуал никога не позволява на когото и да било да узнае, че той дърпа конците! Нагуалът идва и си отива, без да остави следа. Тази свобода е това, което го прави нагуал!