http://youtu.be/eVcmRR5urFs

Защо ли съм тъжен не зная.
Душата ми няма покой –
мит древен ума ми терзае,
ужасен натрапник е той.

Прохладният мрак се разтваря.
Рейн тихо пълзи в самота.
В билата планински догаря
с последни лъчи вечерта.

Девойка митична скалата
с лика си прекрасен краси,
разресва със гребен от злато
златистите свои коси.

Подхваща тя песен красива
с глас, дето за пакост е дар.
Мелодия чудна извива.
Далеч я дочува лодкар…
Пленен, той нагоре поглежда,
не вижда скалистия риф
и тази моментна небрежност
обръща го в бързея див.

Аз вярвам, за страшната драма,
завършваща с пагубен край,
едничка виновница само
e с чудния глас – Лорелай.


превод: Красимир Тенев

Легендата

Лорелай е нимфа с чудна, невиждана красота и омайващ глас. Привечер и нощем тя сяда на скалата и реши със златен гребен златната си коса. Докато прави това, Лорелай пее, а гласът е толкова сладък и омаен, че омагьосва всеки, който го долови. Моряците на корабите, минаващи в такъв момент край Лорелай, изпитват неописуем копнеж, който ги тегли да се приближат до нимфата. Те впиват поглед в нейният силует, който сияе на фона на вечерното небе, и забравят за весла, рул и отговорност, забравят за опасностите на въртопите под тях. Само на около 10 метра от скалата под водата има рифове, в които корабите се разбиват.
И все пак има и мъже, оцелели след като са чули и видели Лорелай. Това са нейни избраници, мъже, на които тя е оказала честта да могат да се доближат до нея. Тези мъже остават завинаги влюбени в нея, обикалят из страната и възпяват нейната хубост. Чрез техните разкази други научават за Лорелай и се влюбват в нея само от чутото. Те тръгват с кораби по реката да я търсят и да спечелят сърцето й, биват омагьосани и намират гибелта си във водовъртежите. Така и младият граф на Пфалц чува за Лорелай със сияещата снага и златните коси. Той се влюбва в нея и тръгва да я търси. И като всички останали, след като е чул песента й и е видял хубостта й, той нетърпеливо скача във водата пред скалата и бива погълнат от водовъртежа. Корабът му се разбива. Научавайки за гибелта на своя син, баща му тръгва с огромна армия да хване Лорелай. Тръгват по суша и я обграждат на скалата. Поставена на тясно, Лорелай скъсва перлената си огърлица, пуска перлите в реката и изрича заклинание. Реката надига води и прибира дъщеря си пред очите на всички. От тогава никой не е виждал хубавицата, нито е чувал песента й. Тези, които се качват на скалата и викат името й, с надеждата тя да се появи, чуват само ехото, което е изпратено от Лорелай да им се присмее.