Автор: Христина Христова 19.04.2014 |  Видяна 690 пъти Голямото чакане на Месията        

/Поглед.инфо/ Завиждам на тези, които очакват Спасението.

Всички те вярват във възкръсването на един Полубог, който е поел греховете им и е осигурил Ново небе и Нова земя някъде Там. Той се е преборил с Дявола, преодолял е всички негови изкушения, разпънат е доброволно на кръста в знак на саможертва към цялото човечество и е обещал да се върне, за да ни заведе Там.

И така вече 2014 години.

Чакаме ли, чакаме.

Баси.

Такова очакване човечеството не помни за цялото си съществуване.

Човешката цивилизация никога преди и след това не е успявала да се обедини толкова масово и за толкова дълго време около една обща кауза – поставянето на отговорността за собственото си съществуване извън самата себе си. Поставянето на самото съществуване извън Тук и Сега. И проектирането му някъде Там – в Небесата.

Ясно е, че това е пълен идеологически и религиозен абсурд.

Защото ако човешкият живот не беше ценен сам по себе си, то самият Бог не би го създал. Ако самото Творение на тази земя не беше ценност, нямаше да го има въобще. Освен ако не допуснем, че Бог го е създал в момент на слабост и умопомрачение. Пък ние сега му сърбаме попарата.

На мене нещо ми писна да чакам Месията.

Има нещо много сбъркано в цялата схема.

Ама много.

Само че все по-малко са тези, които въобще могат да стигнат до дъното на мозъчните си гънки и да си зададат този въпрос. Матрицата е толкова удобна. Погрижила се е да не мислиш. Погрижила се е да те е страх да задаваш въпроси. Да има отговор за всичко. И да насочва накъдето си реши безпаметното стадо, забравило пътищата на хилядолетното си развитие.

Унифицирането на религиозния живот е най-сигурният начин за налагането на единна норма и единна санкция, чрез които става възможен пълният контрол. Контрол, който отдавна е станал абсолютна и фрапантна противоположност на наложените религиозни норми и морал.

Само че това няма кой да го види. А дори и да го види, не смее да го каже. Защото следва Анатема. По-добре послушно да си кротуваме в Матрицата и да не усложняваме и без това сложния си живот.

Отдавна никой не си задава въпросите.

Защо християнската цивилизация проповядва любов, а никога не е спирала да воюва и да убива невинни хора.

Защо некви олигофрени встъпват в президентска длъжност, кълнейки се в Библията, а водят войни по целия свят.

Защо прелюбодействаме и пожелаваме жената на ближния си, и не само само нея, ами и самия си ближен, и това се води висша толерантност.

Защо много лидери, обявили се за предводители в християнски държави, живеят с наложници и не спазват тайнството на брака.

Защо педерастията се наложи като норма, при положение, че Библията заклеймява мъжеложството.

Защо парите, а не любовта към ближния определят и чертаят съдбата на човечеството.

Защо всички крадат пред очите на цялото човешко стадо, щом това е грях.

Защо християнската цивилизация живее обратнопропорционално на това, което е приела за своя религия, и продължава да изповядва абсолютно неадекватни на реалния си живот постулати.

Защо Човекът, „най-висшето“ творение на природата, се е превърнал в оскотяло човекоподобие, пред което животните са невинни създания, превърнали се в гмо-продукт за бърза печалба.

Каква е тази лудост?!

Какво е това малоумие?!

Къде остана Пътят на човешката душа към самата себе си?

Къде остана себепознанието?

Къде остана паметта за древните пътища, по които върви Историята?

Защо 2014 години всички се кланят пред бога на един чужд народ, нарекъл себе си Богоизбран?!

Защо се смята за кощунство да се усъмниш в него?

Защо някой друг ще ми казва какво е Бог?

Защо нямам право да позная себе си и божественото извън наложената ми раболепна норма?

Защо трябва да чакам Месията, за да оправи този обезумял, изкукуригал свят и цялото изкукуригало човечество?

Ами мерси.

Нещо ми писна да чакам.

Нито козунакът, нито шарените яйца, които никой не помни какво означават, ще ми дадат отговора, който търся.

Предпочитам пълното съзнание и честността пред себе си.

Моят бог не е Йехова.

Чужд ми е.

И отдавна не ми се чака неговото проявление да дойде отново, за да ме спаси. Не вярвам в непорочното зачатие. Нито ми се чака да дойде Някой, за да оправи побъркания свят.

Нямам никаква идея какво точно се е случило в Юдея преди 2014 години.

И понеже нямам идея, не мога да допусна това да определя съдбата ми.

Чувам гласа на древните пътища, които Европа забрави – тези, които пеят в душата ми и са наслада за ума ми.

Тези, чийто език разбирам.

Пътища, които ме водят там, откъдето идвам – при Целостта.

• Не е задължително позицията на автора да съвпада с тази на редакцията на Поглед.инфо

И ние сме неговата църква - без посредници...