Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02 15:38 - Архетипа на котката по Юнг!
Автор: milady Категория: Тя и той   
Прочетен: 103 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 19.02 15:41


 

Въведение в българската сакрална приказка

Приказка за избавлението на женското начало


www.spiralata.net › psihologiya › 391-smavrov1    

Котката е румънска вълшебна приказка с много перипетии и голямо очарование.
Това е историята на една принцеса, която на 17-годишна възраст е омагьосана - превърната е в котка. Тя трябва да остане в тази форма, докато дойде един императорски син и й от­реже главата... Един простосърдечен императорски син, който търси по света фино ленено платно, я на­мира и изпълнява задачата. Как и защо става това е търпеливо анализирано от д-р Фон Франц с характерната за нея ерудиция и свеж хумор. Една по една тя изравя символните нишки на тази приказка - магия, бой, биене на камбани, златни ябълки, скокове с преобръщане, вещици и пр., и анализира големите теми на прераждане и единство на противоположности, които тя неизменно свързва както с индивидуалната, така и с колективната психология.

Текстът на книгата представлява серия от лекции, представени в Института на
Юнг в Цюрих, Мари фон Франц е в най-добрата си форма, теоретически ясна, остроинтуитивна и винаги основаваща се на живия опит.

Мари - Луиз фон Франц, доктор по философия /1915 - 1998/, работи с Юнг близо 30 години. Тя е признат авторитет по психологическо тълкуване на сънища, вълшебни приказки и алхимични текстове и е автор на много книги по тези въпроси.
Текстът на книгата представлява серия от лекции, представени в
Института на Юнг в Цюрих, Мари фон Франц е в най - добрата си форма,
теоретически ясна, остроинтуитивна и винаги основаща се на живия опит.

Приказка за избавлението на женското начало

Ако се интересувате от психологическите теории на К. Г. Юнг, със сигурност сте попадали и на името на Мари Луиз фон Франц.
Във важния сборник Човекът и неговите символи, подготвен от швейцарския психолог в сътрудничество с най-близките му последователи, нейна е главата за „Процеса на индивидуация”, както и заключението. Тя е и човекът, който развива дълбинната психология в анализа на приказки и нейни книги като Архетипови мотиви във вълшебните приказки или Мотивът за избавлението във вълшебните приказки, издадени и на български от „Леге Артис“, отдавна са се превърнали в класика в областта.

През 1999 г., една година след като МариЛуиз фон Франц почива, на английски излиза неин лекционен курс със заглавие „Котката. Приказка за избавлението на женското начало”. Курсът се съсредоточава върху една конкретна румънска приказка. Приказката е много странна. Започва с император, който се ядосва, че жена му не ражда деца, поради което и я изпраща с кораб да забременее. Императрицата се натъква на замъка на Дева Мария, откъдето открадва ябълка и неочаквано се оказва бременна в шестия месец. Дева Мария я проклина дъщерята, която ще роди, да се превърне в котка, като стане на седемнайсет, както и става, но освен дъщерята, цялата прислуга също става на котки. Проклятието може да се развали само ако някой отреже главата на котката. Междувременно другаде болен император с трима сина ги изпраща да му намерят тънък и фин лен. Третият стига до замъка на котката принцеса и се влюбва в котката, двамата се женят, но ето че котката казва: „Моля те, отрежи ми главата!” (с. 22). Той й отрязва главата, тя връща човешката си форма, но запазва способността да се превръща в котка. Само че бащата на принца си я харесва и решава да убие сина си. Двамата млади се справят с проблема, като принцът побеждава стария император във война. Приказката свършва с това как бащата моли за прошка. Не става ясно дали му прощават. Фон Франц се спира върху всеки детайл и го обяснява чрез онзи метод на асоциация, който юнгианците наричат амплификация и при който се привличат знания от митология и религия за интерпретация на даден елемент.
Чрез своя анализ тя не просто потвърждава някакви постулати на юнгианската психология, но показва каква е особеността на културно-историческото развитие на християнския Запад, който трябва да се срещне със завръщането на женския принцип от несъзнаваното, след като се е опитал да го пренебрегва и едностранно да привилегирова мъжкото начало.
Оттук Фон Франц обяснява появата на култа към Дева Мария като форма на наследяване на старите култове към великите богини на плодородието, които са били изтласкани от мъжественото християнство, и обвързва приказката точно с мъдростта на тези митове, които разкриват същността на женското.

За съжаление, юнгианството често е твърде предвидимо, може би попредвидимо от която и да е друга психоаналитична школа. Читателят ще знае основната теза от момента, в който е прочел заглавието. Каква е тя? Котката – това е женският принцип, който се проявява, за да компенсира разрасналата се сила на мъжкото. Един абзац може да резюмира целия патос: „Всяко движение в тази приказка става чрез женското начало. [...] Котката движи цялата история. Така всяко действие се предприема от женското начало. Приказката показва как женският принцип чрез активността си води до оздравителна компенсация” (с. 37). Колкото и да ми допада това привилегироване на женското начало, то изглежда твърде лесно. Изглежда предпоставен факт това, че котката е женското начало. Котката и жената са свързани изначално и с еднопосочен вектор. (Никога жената не представя котката, винаги обратното.)

Въпреки тази баналност на юнгианската интерпретативна рамка, в много от своите коментари Фон Франц успява да укаже към най-интересни аспекти в историята на мисленето на котката в Европа. Така например, като се позовава на промененото разбиране за любов, което се появява в края на Средновековието с куртоазния идеал (така добре описано неотдавна от Миглена Николчина в Деви, рицари, кралици1 ), Фон Франц някак пряко себе си указва към нещо в отношението към котката, което ще е специфично за Новото време и няма да може да се открие до ХІ в. За нея култът към Дева Мария, въпреки че подема архаичните черти на култовете към богините на плодородието, е въведен в отговор тъкмо на появата на феномена на ухажването при рицарската любов, който предполага „индивидуалната любовна връзка с другия пол” (с. 74). Тя предпоставя архаичната връзка между жената и котката, която обаче става възможна в модерната си форма едва благодарение на промененото отношение към жената в куртоазния идеал.
Защото куртоазният идеал предполага въвеждане не само на плана на индивидуалността, а също и на далечността и смъртта: „куртоазната любов е любов на далечността, на раздялата, неин апотеоз нерядко е смъртта”2 . Тъкмо тази близост на куртоазната любов със смъртта изтъква Дени дьо Ружмон в Любовта и Западът: „Привлечени от смъртта, далеч от живота, който ги тласка […] влюбените ще могат да се съберат едва в мига, който ги лишава от всяка човешка надежда, от всякаква възможна любов […] екстаз, който се самоунищожава, осъществявайки се”3 . Но не излиза ли тогава, че тъкмо отдалечаването на жената я сближава с котката?
А със същия жест котката, самата котка, а вече не просто фигурата на жената, ще бъде свързана със смъртта? И това свързване може да се открие в безброй литературни текстове, които се занимават с призрачността на котката, която може да преминава границата, деляща живот от смърт. Необичайното метонимизиране на смъртта от котката прави животното без-смъртно, но го изпраща и отвъд живота. Както показва и анализираната от Фон Франц приказка, котката трябва да умре, но котката не умира със смъртта си. Обратният ефект на това движение, което превръща котката във фигура (на жената, на смъртта, на далечното и недостъпното), отваря пътя към нейното жертване.

Фон Франц пише: „Изглежда, че значението на жертвоприношение на котката е било разрушаването на човешките проекции върху животното, независимо дали е било светло или тъмно спиритуално преживяване” (с. 70). По-късни исторически анализи показват точно обратното4 , но дали жертването е начин на възпроизводство на човешките проекции върху животното, или опит те да бъдат разрушени, то ще е станало възможно в момента, в който котката застава вместо нещо друго, в момента, в който става заместител. И може да се запитаме дали първото жертване на котката, жертване, което прави възможни всички по-нататъшни жестокости и жертвоприношения, дали това първо жертване не е превръщането на котката във фигура? Трите нишки на далечността, на жената като обект на желание и на смъртта в своето преплетено отношение при фигурирането на котката, предполагат поне още една нишка във възела си и това е нишката на погледа – погледът на онзи, който желае да види желания обект, но също – с един обясним лесно по Фройд обрат – погледът, насочен към желаещия, поглед на другия, който остава недостъпен, загадъчен.
Изглежда, че в привилегироването на обяснение през амплификация и препратки към митичното, Фон Франц не успява да разпознае една от властващите модерни конфигурация за мислене на котката с нейните четири нишки (загадка, женственост, смърт, поглед), която започва да се оформя вероятно по времето, когато е създавана приказката, около Х век..
 Тя откроява две от тези нишки – женското и смъртта, която смърт обаче подчинява на изтласкването на женското. Много от привидно страничните забележки на Фон Франц така се оказват от особен интерес дори когато изместват основните линии на тълкуване към въпроси, които може би вече не са от интерес за юнгианската психология. А Котката се оказва интригуваща точно доколкото е нещо повече от приказка за избавлението на женското начало.

ДАРИН ТЕНЕВ
Мари-Луиз фон Франц, „Котката”, превод от английски Марина Бояджиева, Леге Артис, С., 2001



Гласувай:
7
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - каквоо ви става??
22.02 19:58
НЕ сте ли Българи, вие,майкопродавци..гладни за 10 лева!
сядам и аз да чета за Бойко/ и аз НЕ съм..никаква дясна, и никва герберка
ноо, ме отвръщава тази зла,подмолна,25 часова Пропаганда..расса ласа, дрта70
бабуля, "върти" поне 10 профила, вжте и по колко поста! нали, уж пишеш
за здраве!!предателска дребна...кокошкарка,от с Червена вода, Рс, спри се!!
ще пиша и до Районна прокуратура,знам ти имената от ФБ..
помисли си хубавоо..
цитирай
2. fun1001 - баба изгуби умаИДума, от злоба..
01.03 15:11
Рe: Re: )))
Фрустрино подло същество!
Озапти се ти и затвори мръсната си клеветническа и лъжовна уста.
Изпратено: 14:41 От: wonder
цитирай
3. fun1001 - немаа такава дума, делоо...
02.03 21:38

Рe: Re: )))
Фрустрино подло същество!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: milady
Категория: Тя и той
Прочетен: 1431738
Постинги: 1970
Коментари: 5191
Гласове: 8417
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930