В света - на  катадневни рими-удари ми,

в безкрайната Еуфория от плетки,
многоречието ти е гОрка драма.
тъй далеч от образа реален..
плетеш пуезии на килограми.
Облъхната от  илюзорна пустоСлава,
речта ти е картинка, всуе тъй жалка.

подобна,на гладните живинки ..плява..
Поетики тъй волни и лежерни..
рисуват  тъжна и самотна  пързалка,
която води те  из блоколабиринти –
Към теб, себична, чужда и излишна.
Да се  опомпиш пак  безмълвно..
в  радост невъзможна стогодишна.
е, няма  кой да те хареса веке..

Ти,отдавна носиш своето бреме

къпеш се в дантелена роля и Слава

надяваш се на оназ целителна забрава
и в многодумие търсиш спасителна изява.
и тъй,в интрижки путетични,трупаш проблеми..
но,знай, Видов ден ще дойде скоро...

и, ще те познаят по лъжите..
истинските хора..