Ръце протягах,
и насън те виках..
силно пожелах те,помечтах те
и някак ..пророкувах те..
дълго сърцето ми будно остана,
и нежни тръпки объркаха моето 
самотно нощно бдение..
някаъкъв първичен топъл зов
ме порази, и заля ме като
забравен отколе звездопад..
исках да отроня нещо мило..
на сърце и на уста ми беше,сърне мое..
как  да промълвя онези думи,
които отдавна съ забравила..
да отворя пак сърцелистчета жадни..
и да оставя в ръцете ти
всички мои женски тайни..
помня ,като насън,
онзи чуден летен ден
навън валеше топъл слънчев дъжд,
и,ти ми изглеждаше така красив и могъщ..
като един палав Аполон вездесъщ.
запитах безмълвно сърцето си..
кой измисли тази сладка игра..
 и как тя стаан наша шарада..
знам ще  дойде друг ден, летен и омаен,
и уморен ще положиш края..
на твоето търсене 
и на моето чакане..
 пак ще се прегърнем като деца..
 и ще се смеем на нашата любима  игра..
 помниш ли още това..
   
  
тук, 05 10 2017
 Джулия от Невърленд