Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08 10:45 - край река Пиедра седнах и заплаках..
Автор: milady Категория: Тя и той   
Прочетен: 138 Коментари: 8 Гласове:
9



 
      Да обичаш означава да се приобщиш към другия и
    да откриеш в него Божията искра.“

Нека плачът на Пилар на брега на река Пиедра
        да ни води по пътя към това приобщаване.

 

Паулу Коельо


Край река Пиедра седнах и заплаках. Според една легенда всяко нещо, което падне във водите на тази река — листа, насекоми, птичи пера, — се превръща в камък и се наслагва в коритото й. О, да можех да изтръгна сърцето от гърдите си и да го хвърля на течението! Тогава нямаше да изпитвам ни болка, ни мъка, нямаше да си спомням!

На брега на река Пиедра седнах и заплаках. Зимният студ ме накара да почувствам сълзите по лицето си, които се смесваха с течащата пред мен вода. Тази река се събира някъде с друга река, после с трета, докато всичката вода се влее в морето — далеч от очите и сърцето ми.

Нека сълзите ми бъдат отнесени надалеч, за да не узнае никога моят любим, че съм плакала за него. Нека сълзите ми бъдат отнесени много далеко и тогава ще забравя река Пиедра, манастира, църквата в Пиренеите, мъглата, пътя, който изминахме заедно.

Ще забравя пътищата, планините и полята от моите мечти — онези мечти, за които не съм знаела.

Спомням си моя вълшебен миг, оня момент, в който едно „да“ или „не“ може да промени цялото ни съществуване. Сякаш беше толкова отдавна, а в действителност е изминала само една седмица, откакто срещнах отново моя любим и го изгубих.

На брега на река Пиедра написах тази история. Ръцете ми замръзваха, краката ми изтръпваха от неудобното положение и често се налагаше да прекъсвам писането.

— Постарай се да живееш! Спомените са за възрастните — казваше той.

Може би любовта ни кара да остаряваме преждевременно, а когато младостта отмине, отново ни подмладява. Но как бих могла да не си спомням за тези мигове? Ето защо пишех — за да превърна тъгата в носталгия, а самотата в спомени. Пишех, за да мога да хвърля в река Пиедра тази история, след като я разкажа на самата себе си — така ме бе посъветвала жената, която ми даде подслон. И тогава, според думите на една светица, водата щеше да угаси онова, което огънят бе написал.

Всички любовни истории си приличат.




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - your Heart is free, have the courage, to follow it...
07.08 11:25
https://youtu/ORXUpjLQZbA
цитирай
2. saankia - Гласът му бе същият, но думите бяха съвсем други.
07.08 11:37
Нужно е да поемаме рискове — говореше той. — Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.
Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е по-различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува — това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования — но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.
Горко на оня, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад — защото все някога поглеждаме назад, — ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си.“
Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели.
цитирай
3. katara - tera ,Теодора Рачева, гледай си мъжа,докато е жив,злобна, грозна и нещастна жено,замълчи до века..
07.08 11:54
3. анонимен - Здравей!
11:42
Какво се случва с теб?
Сменяш снимки сваляш баба си?
Първоначално беше като индианец и ми приличаше на Наско от БТР.
Беше в траур и показваше сина си.
Всички ти съчувствахме.
Какъв си сега и защо се правиш на маймуна?!
цитирай
4. milady - mastarka sam:))
07.08 12:17
4. tikoev - Некрофил съм и си падам по баби! А ти ...
12:00
Некрофил съм и си падам по баби!
А ти на какъв се правиш? На мастър ли? :))))))))))))))
цитирай
5. katara - терооо...
07.08 12:24
Не се бъркай в делата на магьосниците...
защото те са коварни и лесно се ядосват."
цитирай
6. misteriavechna - Ееех, че е красиво написано!
07.08 14:48
И, колко е сладко да си влюбен :))))
https://youtu/h3gEkwhdXUE
цитирай
7. milady - ами, дарба си е, Петинка, да си винаги влюбен/ гушки, миличка мисси
07.08 15:20
misteriavechna написа:
И, колко е сладко да си влюбен :))))
https://youtu/h3gEkwhdXUE

цитирай
8. lubovakoniamash - Да Юле, точно това означава...
09.08 09:21
"Да обичаш означава да се приобщиш към другия и
да откриеш в него Божията искра.“
Да Юле, точно това означава...не е ли прекрасно?
поздрави,
Дора
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: milady
Категория: Тя и той
Прочетен: 832836
Постинги: 1657
Коментари: 3881
Гласове: 6419
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031