Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03 18:02 - ниво 101..
Автор: milady Категория: Тя и той   
Прочетен: 366 Коментари: 3 Гласове:
12

Последна промяна: 15.03 21:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    

     Човек живее само два пъти

www.spiralata.net/kratce/index.php/interv-ta/528-kastaneda4
 „Какво искаш от живота?""- това ме питаше често дон Хуан. Класическият ми отговор беше: „Откровено казано, дон Хуан, не знам." Това бе моята поза на „човек на мисълта" интелектуалец. Дон Хуан каза: „Този отговор може да задоволи майка ти, но не и мен." Разбираш ли, аз вече не можех да мисля, бях банкрутирал напълно. А той беше един индианец. По дяволите, човече! Нямаш представа какво означава това. Бях любезен с него, но го гледах отгоре надолу. Един ден той ме попита дали сме равни. Тогава очите ми се просълзиха и аз обгърнах раменете му. „Разбира се, че сме равни, дон Хуан! Как можеш да кажеш такова нещо!". Страхотна прегръдка, и аз на практика се разплаках. „Наистина ли мислиш така?", попита той. ,Да, за Бога!" Когато отпуснах прегръдката си, той каза: „Не, не сме равни. Аз съм безупречен воин, а ти си един жалък глупак. Аз мога да преценя целия си живот само в един миг. А ти дори не можеш да мислиш."

Когато дон Хуан си тръгваше, той ми каза: „За да си тръгна, на мен ми е нужна цялата ми смелост. Нужен ми е целият ми кураж, цялата ми надежда.... и никакви очаквания. За да останеш, на теб ще ти е нужна цялата ти надежда и цялата ти смелост." Тогава направих красив скок в бездната и се събудих в кабинета си. Бях прекъснал потока на психологическата последователност - каквото и да беше онова, което се събуди в кабинета ми, то не можеше да бъде това „аз", което познавах линейно.

Затова съм нагуал. Нагуалът не е някакво същество, не е личност. На мястото на егото има нещо друго, нещо много древно. Нещо наблюдаващо, отстранено - и безкрайно по-малко свързано с аза. Човекът с его е движен от психологически желания. Нагуалът няма никакви. Той получава заповеди от един неизразим източник, който изобщо не може да се обсъжда. Това е окончателното разбиране: Нагуалът в последна сметка става разказ, история. Той не може да бъде обиден, ревнив, с чувство на собственост -той не може да бъде нищо. Обаче може да разказва истории за ревност и страст. Единственото нещо, от което нагуалът се страхува, е „онтологичната печал".

Не носталгия по доброто старо време — това е егомания. Онтологичната печал е нещо друго. Има една извечна сила, която съществува във Вселената, подобна на гравитацията, и нагуалът я усеща. Това не е психологическо състояние. Това е стичане на сили, които се събират да смажат този нещастен микроб, който е унищожил своето его. Това се усеща, когато вече не са останали никакви обвързаности. Виждаш го да идва към теб, после го усещаш върху себе си.
 

- Имаше една песен, която дон Хуан смяташе за много красива - казваше, че авторът почти е улучил истината. Той замени една дума, за да я направи съвършена. Сложи „свобода" на мястото, където авторът беше написал „любов".

И започна призрачната декламация:

Човек живее само два пъти
или поне така изглежда.
Един живот за теб самия,
и друг - за твоите сънища.
И ти се носиш през годините,
животът сякаш е опитомен.
Додето ненадейно сън ти се яви
и Свобода е неговото име.
А тази Свобода е странник,
с безмълвен знак те вика да го следваш.
Помислиш ли, че е опасно,
и странникът ще си отиде.
Този сън е за теб,
така че заплати цената
-в реалност превърни съня...

 




Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - ниво 101..
14.03 18:04
Дон Хуан нарича 101...магьосническото ниво..
и така се присмива на младия още Кастанеда..
цитирай
2. katara - да ...
15.03 21:46
- Това сме ние - човекоподобни маймуни с алуминиеви канчета. Толкова рутинни, толкова кекави. Мастурбиращи. Ние сме върховни, обаче тези безразсъдъчни маймуни нямат нужната енергия, за да виждат - и така надделява мозъкът на звяра. Ние не можем да схванем нашия прозорец на възможностите, да хванем нашия „кубичен сантиметър шанс". И как бихме могли? Прекалено сме заети да се държим за ръката на мамчето. Да си мислим колко сме прекрасни, колко сме чувствителни, колко сме уникални. Ние не сме уникални! Сценариите на нашите животи вече са написани - говореше той със заплашителна гримаса - от други. Ние знаем... обаче не ни пука. Зарежи го, казваме ние. Ние сме крайни циници. Дявол да го вземе! Ей така живеем ние! В канавка с топлички лайна! Какво ни направиха те?... Така говореше обикновено дон Хуан. Често ми казваше: „Е, как е морковът?" „Какво имаш предвид?" „Морковът, който са ти заврели в задника." И аз страхотно се обиждах, той наистина можеше да го направи! Особено когато казваше: „Благодари се, че още не са му направили и дръжка."



- Но ако имаме избор, защо тогава стоим в канавката? Ами понеже е топличко. Не искаме да я напускаме, ние мразим да се сбогуваме. И се тревожим - у-ха! - как само се терзаем, по двадесет и шест часа на ден! И за какво мислиш се притесняваме? - Той пак се ухили и заприлича на гумен Чешиърски котарак. - За себе си! Какво съм аз? Какво ме чака? Какво ще ми се случи? Такава егомания! Толкова ужасно. Но така ни държи в плен!



Казах му, че неговите възгледи ми изглеждат малко груби, и той се разсмя:
цитирай
3. katara - ...........
15.03 21:47
- Да - каза той със смешно натегнатия тон на академик, произнасящ заключение. - Кастанеда е злобен, душевно болен старец. - Карикатурите му бяха комични, жестоко заковани право в мишената. - Лакомата маймуна промушва ръка през решетката за зърната и не може да ги пусне. Правени са изследвания - нищо не може да я накара да пусне зърната. Ще ги стиска в юмрук дори ако й отсечеш ръката - ние така си и умираме, сграбчили лайна. Но защо? Това ли е всичко, което съществува?, както казва госпожица Пеги Лий. Не може да бъде, това е прекалено ужасно. Ние трябва да се научим как да пускаме, да оставяме нещата. Ние събираме спомени и ги разполагаме в книги, пазим си използвани билети от бродуейско представление отпреди десет години. Така и умираме, вкопчени в сувенири. Да бъдеш магьосник означава да имаш енергия, любопитство и куража да оставиш нещата, да направиш салтрмортале в непознатото - единственото, което му трябва на човек, е да смени набора си от инструменти, да дефинира наново нещата. Трябва да гледаме на себе си като на същества, които ще умрат. Веднъж приемеш ли това, светът се разтваря за теб. Но за да възприемеш това определение, трябва да имаш „стоманени топки".
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: milady
Категория: Тя и той
Прочетен: 800505
Постинги: 1622
Коментари: 3647
Гласове: 6165
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930