.........

Дните преминаваха бързо, изпълнени с моменти  на тревога

и  плаха надежда Очакваше скоро и експертната Епикриза..

След краткия разговор с Доктор Начев, тя реши определено

да потърси помощ извън Окръжната Болница и състава

на лекарската гилдия  тук  .Хората  бяха  внимателни, дори

състрадателни, но след 3 месеца Амбулаторни изследвания

и стационарно лечение, той не се  подобряваше  особено…

Вечер, когато останеше насаме, сядаше  пред лаптопа

и търсеше съвети, информация ,и..отново  някаква малка..

надежда, че болестта е известна, проучена  и..лечима..

Голямият син беше тръгнал на гурбет, далече в Испания,

чуваха се  всяка неделя, и той  и даваше  кураж  ,а много

често и парична помощ, за да понамали притесненията и тревогите..

Малкият още беше в Гимназията, и тази тежка семейна  драма.

му се отразяваше много лошо..Беше още в средата  на  най

опасните години..нито дете, нито мъж,и болестта се стовари като

тежък удар  върху му . Беше станал  затворен, мълчалив, отнесен..

къде остана неговия  смях като звънче, сладките  му бузки,които

баба  му така  обичаше  да пощипва  и целува,а те помръкнаха.

Тя многоо често изпитваше усещане ,че гледа някакъв  филм,

и след 2 часа ще стане  и ще се  прибере у дома , на топло,

и тъжната история от екрана ще  бъде забравена....
уви...

Утре беше събота, време поне да поспи  достатъчно..

После ще наготви любимото му Славянско гювече..

ще купи банани, минерална  вода и.. пресен хляб ..

ще поспре  за малко  на спирката  за  цигари ..

и ще тръгне  отново по най тъжния път..

Бялата стая, дългият полумрачен коридор  със скромната

постна мазилка, която  тук там се ронеше и падаше…

както  тъжните  дни на хората, обречени тук да изчакат

най важната  Новина  в Живота си..

ще живеят ли..

следва...