You may lovE - too :)))
Телефонът иззвъня весело и настоятелно някак,
Джули скокна бързо на крака, като млада сърна….
Сърцето и очакваше този фатален звук отколе.
Беше на средата на пътя, още усмихната, свежа,
и, готова за нови победи ..и..поражения...
Села ви ! А ла гер, ком“а а ла гер !
Имаше един гениален Режисъор, който
дирижираше тази Сага нейният живот
Научи се, да го усеща и подмамва винаги..
Приятелките ,често и казваха философски..
„Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет “Предстоеше и да вземе важно решение, да напусне
семейството ,дома, децата.... приятелите, и да тръгне към..неизвестното..
Колко интересно, предизвикателно, с привкус
на драма от Шекспир..
аххх, този Шекспир ,не и даваше покой...
Ето отново всичко започваше,
да се развива ,като в някакъв
загадъчен и сложен роман....
тя беше продуцента,гл. актриса, оператора в сянка, и...безстрастният ..инвеститор..хъм....
Натисна нежно,но категорично
зеления бутон,и се усмихна на Съдбата...
непобедимата...fatalna Morgana.Беше късен следобяд,четеше, както обикновено, и пиеше
силно капучино. Бавно въртеше от скука русите блестящи
къдрици, които покриваха винаги неспокойните палави очи,
които светеха и играеха, като малки детски калейдоскопи...
….знаете ги, сигурна съм, от вашето детство….
Джули беше гордостта на мама,и момичето на татко…
Беше щастливо дете,и получаваше изобилно любови обич в едно истинско,задружно ,голямо семейство…
Беше още малка,когато усети онзи „глас“ в сърцето ,
който никога нямаше да я изостави, и щеще
да и помага завинаги..до края...
Нейната интуиция, или 6 то чувство ,или ако щете
Ангел Хранител беше винаги наоколо….
даже често я носеше на ръце, и си бъбреха на уше..
След много сладки победи ,и тъжни загуби,
тя остаря...нима?
Една Жена в най пълноценна възраст…..
в Есента на Живота, когато се берат
плодовете на Земята ,и урожая на ..Душата...
Ще минат още много години,ще остарее, уморена..
вече задоволена,но никога нямаше да забрави огъня на
тези зелени очи,римския профил на роден император,
и лукавата подкупваща усмивка на ..гръцки философ.
Усмихна се,както винаги, и...прегърна Съдбата си..
Нямаше кога,къде….кой и защо...Colonia- 2019
1 АПРИЛ - АВТОРСКА ПЕСЕН -ТЕКСТ Н.А.Т. М...
Епопея на незабравимата „ловърска симпли...
Хареса ми. Чакам продължение!
Лека нощ, усмивке!
Литатру
нещо ми стана, откак остарях..
удари ме музата..
дали ефекта на Пеперудата,
или Синдрома на кукувицата..
нали ,знаеш това на Багряна ...
.............
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета. -
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки -
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки.
Моите очи се ненаглеждат,
моито уши се ненаслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам...
И така живота ще премина
ненаситена, ненаживяна.
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана
"Джули беше гордостта на мама и момичето на татко…!!!
Беше щастливо дете и получаваше изобилно любов,
и обич в едно истинско задружно, голямо семейство…
Беше още малка, когато усети онзи „глас“ в сърцето,
който никога нямаше да я изостави и щеще
да и помага завинаги, до края...
Нейната интуиция или 6 то чувство, или ако щете
Ангел Хранител беше винаги наоколо,
даже често я носеше на ръце и си бъбреха на уше...
След много сладки победи и тъжни загуби,
тя остаря..., - нима?"
