Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2017 18:15 - тънката разлика
Автор: milady Категория: Тя и той   
Прочетен: 872 Коментари: 1 Гласове:
16

Последна промяна: 28.01.2017 19:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                   Полезно по Пътя Карлос Кастанеда и наследството на дон Хуан.

Норберт Класен

 

                                                                 “О, колко мразя необходимостта всяка сутрин

 

да снасям яйце” – оплака се кокошката.

 

“Вече не е нужно да го правиш” – каза лисицата.

   

Хауки, Басня за закускат

Магьосниците от линията на дон Хуан открили, че воладорес са високоразвити, съзнателни същества, които обаче не притежават тела и затова обикновено остават невидими за очите ни. Според Кастанеда те са дошли в нашия свят преди много хилядолетия, за­щото в търсенето си на храна тук открили чудесен източник. Тъй като се хранят изключително с един определен тип енергия, който отговаря на външния блясък на нашия светещ пашкул, те открили в човека точно онова, което търсели. И така ние сме станали тяхната предпочитана плячка или по-скоро, както казват магьосниците, сме станали домашно или полезно животно на воладорес, което те доят според желанието си.

 

Енергетичното увреждане на нашата осъзнатост, което се при­чинява от това, е огромно. Наистина външният блясък постоянно пораства отново, но воладорес непрекъснато го изяждат до опреде­лена степен – като крава, която поддържа тревата на ливадата къса. Така и степента на нашата осъзнатост остава винаги на ниско рав­нище, което наистина ни позволява да владеем своето всекидневие, но не ни разрешава да проверим своята ситуация или дори да разберем, че в известно отношение споделяме съдбата на домашните си животни. Защото както ние държим кокошки в курници и кафези, казва дон Хуан, така воладорес държат нас в човешки кокошарници – с тази разлика, че ние сами строим своите кокошарници и кафези.

 

Такива кокошарници, подчертава Керъл Тигс, са нашите градове, села и къщи, при което няма значение дали живеем на идилично местенце в провинцията или в центъра на някой голям град. В метафората за кокошките не е съществена разлика дали перушината ни пада в птицезавод, в селски двор или в птицеферма и къде именно ни отнемат яйцата, защото в края на краищата живеем и умираме в робство.

 

С оглед на същностната несвобода и експлоатация, на която подлежим, нашата дискусия за видово оправданото гледане на домашни животни също попада под нова светлина. Защото съгласно Керъл Тигс ние правим с тях само онова, което воладорес правят с нас. Като схватливи роби на своите господари ние безсрамно експлоатираме домашните си животни: доим ги, стрижем ги и ги колим, крадем им яйцата и отгоре на това ги подчиняваме по различен начин. Връзваме ги, затваряме ги в кафези, подрязваме им крилата, рогата, ноктите и човките, дресираме ги, правим ги зависими и лека-полека обуздаваме агресивността им и естествения им порив към свободата.
По принцип цялото ни поведение се характеризира с тези черти, защото ние експлоатираме не само домашните си животни, а цялата жива и нежива природа – включително своите събратя. Въп­реки премахването на робството и общото кредо на съвременния свят, проповядващо за свобода, равенство и братство, тези условия важат само за малцината, които стоят най-горе в социалната йерар­хия. Повечето хора продължават да живеят и работят в условия на зависимост, в които са повече или по-малко доброволни роби, макар че днес вече не носят верига около врата си. Тяхната единствена утеха най-често се състои в това, че другите се намират още по-ниско в йерархичната стълба и биват експлоатирани и подчинени на тях, съвсем в духа на принципа на велосипеда: превиваш гръб горе и натискаш долу.

още...
 


  Книгата не е в наличност

Норберт Класен провежда забележително изследване в търсене на философските и практическите корени на учението на дон Хуан и Карлос Кастанеда. Той сравнява Кастанеда с такива световно известни философи и историци на религиите като Хусерл, Юнг и Елиаде, разкривайки общи концепции и принципни разлики в тълкуването на основни понятия. Втората част на книгата му е посветена на практическите изкуства на "хората на знанието" (както ги нарича дон Хуан) - толтеките. Това са изкуствата на прикриването възстановяването на енергията, рекапитулацията, неправенето, лечителските практики и сънуването. “

В този смисъл тук даваме следното въвеждащо предупреждение: даденото по-долу изложение може да звучи по-невероятно от повечето от останалите неща в настоящата книга. Може би то ще изглежда дори параноидно или ще причини чувства на параноя, страх и защита. В смисъла на магьосниците това е естествено и на-пълно разбираемо, защото разумът – ядрото на нашето рецептивно всекидневно съзнание – яростно ще се съпротивлява да бъде представен като чужда инсталация на хищни същества от един друг свят. Едно такова твърдение се равнява на изискване за доказване на собствена вина, а това е нещо, което никой не обича да прави или не прави с леко сърце.
 

                    

  

потърсете Истината и „отразената“ истина
на “ чуждото" устройство във вашия ум...
къде е Границата..има ли граница..
усещате ли я..
или..спите по 24ч..с отворени очи...

😈⏰⌛





Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - важен е „ъгълът„...
21.01.2017 09:37
и напрежението,разбира се..
задължително..
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: milady
Категория: Тя и той
Прочетен: 2262461
Постинги: 2122
Коментари: 5673
Гласове: 9059
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол