Прочетен: 2284 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2016 09:05
мила колежке,катя/катан/ неотдавна ти имаше
молба към мен, да напиша нещо истинско,вълну
ващо, изстрадано от моя богат „имигрантски“
живот. Ами, ето сега е сюблимният момент да
рискувам ,и да извадя кестените с голи ръце, за
да репликирам твоята „провокативна“ творба,
и да защитя „твоята“ многострадална Мария.
която на всичко отгоре била...жива.Не думай !
сори, aз не съм писателка нито поетеса, камо ли
блогова метреса,но тъй като пиша ,както дишам,
а ,обичам да дишам,и го правя хармонично, ще се
постарая да зарадвам малкото истинска
Публика в моя блог..
Благодаря на всички мои любими читатели!
Телефонът иззвъня весело и настоятелно някак....
Джули скокна бързо ,като млада сърна ,и погледна..
по навик ,както винаги, за да потърси..
съвет от Огледалото..
Сърцето и очакваше този фатален звук отколе.
Беше в средата на 50 те, още усмихната и свежа,
готова за нови победи ..и..поражения...
Се ла ви !А ла гер, ком"а ла гер !
Имаше един гениален Режисъор, който дирижираше
тази Сага, нейният Живот.Научи се, да го усеща
и подмамва винаги като в танц..
“ една напред и две назад, и нека
очите да блестят в захлас...“...
Приятелките ,често и казваха философски..
„Роди ме мамо с късмет, па ме
хвърли на смет “.
Беше късен следобяд,четеше, както обикновено, и пиеше
силно капучино. Нежно въртеше от скука руси блестящи
къдрици, които покриваха леко като мъгла тези палави топли очи,които светеха и святкаха като
онези малки шарени детски калейдоскопи,
….знаете ги, сигурна съм, от вашето детство.
Джули беше гордостта на мама и момичето на татко…
Беше щастливо дете, и получаваше изобилно любов и симпатия /брат ,сестра и голяма рода..
в едно истинско, задружно и..богато семейство…
Беше още малка,когато усети онзи “глас“ в сърцето , който никога нямаше да я изостави, и щеще да
и помага завинаги,до... ръба на пропастта.
Нейната интуиция, или 6то чувство ,или ако щете Ангел Хранител, беше винаги наоколо ..
а ,колко често я носеше на ръце..
ха ха ха, глезаната ми тя!
След многоо сладки победи и полезни загуби,
Джули стана на 50, една дама в най богата,
изобилна и пълноценна възраст.
“В Златната Есен на моя
живот се къпя блажена...
морно лъчите топли попивам“....
и,като весела жътварка неуморна събирам ;))
сладките и горчиви плодове на богат житейски урожай.
но, но.. но, живота още кипеше и вреше... вдигаше летвата ..още и..още...
Тя сама ...срещу себе си.Що за авантюра ,хм?
да напусне семейството,дома, децата ..
приятелите, и да тръгне към..неизвестното..
Колко интересно,предизвикателно,с привкус на ..фатално..
Ето отново всичко започваше, да се развива ,като във
безкраен и сложен роман. Натисна нежно,но категорично
зеления бутон,и се усмихна на Съдбата,
непобедимата измамна Фата Моргана.
една Мария .......
Беше Той, с нежен и твърд глас / как бе възможно това !?
„Аз съм Марк, юридическия консултант на фирмата , и
ще ви посрещна на Гарата в Къолн точно в пет/17 00/
Ок?
Избра най сладкия си тембър и отговори..
Аз съм Джули,много ми е приятно.Благодаря !
................................
Ще минат оше много години,ще остарее, уморена..
и задоволена,но никога нямаше да забрави огъня на
тези зелени очи,римския профил на роден император,
и лукавата подкупваща усмивка на ..гръцки философ.
Усмихна се,както винаги, и...прегърна Съдбата си..
......нямаше ..кой, къде ,кога и..защо ....
Simon O Shine Best
https://youtu.be/TFRbWJ5DA1Q
Късна есен(от къде идват мечтите)
говори Изида,предлагам ви Смъртта- на Eg...
Давай Купата. ;)
красиво, подредено и правилноо...
Кундалини в екстаз...карма....
Давай Купата. ;)
луда фенка съм на всичко родно бълг...
тра ла лаа.....
но,да живее небрежната лудичка муза фурия ..
18.04.2016 22:40
(“Единайсет минути”) П.Коелю
лично аз му прощавам 7 пъти по 77 ...
в очите ти зелени потопих се,
и като лава разтопих се....
Познах ли?!
Наградата ми я хвърли,
не се мотай в този час,
със закси не искам
да я деля изобщо аз:)
19.04.2016 12:29
ани, очаквах отговор на моя ?
иначе аз съм „Шехерезада“, знаеш ме..
/това стихо го пратих на Го в любовния кратък период/
страхоотно беше, но нямам копие..
такава съм будала аз ...раздавам всичко..
поне Музата ми е жива още ,и то без Муз...хеххе
..весел е живота и най вече Супер интересен ,нали мила...
който битува на въображението си живее вечно - но само в него.
хахахха