преди много, много лета...

    най обикновен и скучен летен ден,

    като всеки друг,преди тоз наречен ден.

    Аз ли те повиках ,любими...

    ти ли ме потърси..

    или ,Слънцето копнееше

    неистово Луната да прегърне.

   Беше смешно ,даже прозаично,

   и двамата изглеждахме различно...

   небрежно те дарих с усмивка …

   а ти, отвърна ми с нежна  забивка..

   Думите не бяха  важни ..

   Гледахме се страстно премалели

   търсейки за кой ли път нови силни

   драми,за да забравим старите си  рани..
Как  успя със думи прости…

  да омаеш сърцето ми волно и свободно.

  Любов, да ми обещаещ предоволно,

  и,да ме завържеш  така съдбовно ..

  Ще минат много  дни и самотни нощи...

  Ще те търся още и още …

  Как да забравя  думите съдбовни..

  Ти си моята жена любима ,и това е

  последната ми  дума …..

Julia in Neverland
08 08 2014