Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски Папа Франциск иска да започне духовна война срещу либерализма
04.2013
Рим, 13 март 2013 г. късният следобед
Площад "Свети Петър" с могъщата Безилика беше препълнен, въпреки дъждовното време от многохилядна тълпа. Във Ватикана, в Сикстинската капела продължаваше вторият ден от Конклава, на който 115-те кардинали избираха новия глава на Римокатолическата църква след абдикацията на Бенедикт XVI.
Всички прогнози бяха, че този път папата ще бъде избран сред италианските кардинали и че поне сега няма да се потвърди старата максима, че "който влиза като папа, излиза като кардинал", тоест че никога не е избиран най-сигурният кандидат.
В 18.00 ч. от комина на Сикстинската капела се показа пушек, чийто цвят в началото не се отличаваше от черния, но постепенно започна да побелява. Habemus Papam - Имаме папа. Но кой беше той?
В 21,00 ч. на балкона на базиликата излезе протодяконът, френският кардинал Хан Луи Торан и съобщи името на новия наместник на Свети Петър. Над тълпата легна мълчание. Никой не знаеше за кого става дума.
Изненадата беше огромна. Старата максима за несигурността на избора отново се потвърди. За нов папа беше избран 76-годишният аржентински кардинал Хорхе Марио Берголио, който избра да се казва папа Франциск.
Нещо важно, много важно ставаше и ще става в Римокатолическата църква.
Берголио беше първият неевропейски папа след 741 г. Преди това беше архиепископ на Буенос Айрес от 1998 г. Беше издигнат за кардинал през 2001 г. от Йоан Павел II. През 1958 г. се беше присъединил към Ордена на Исус, тоест йезуитите, беше завършил философския и теологически факултет в Сан Мигел, където стана и професор по теология. След това беше ректор на семинарията до 1986 г., след което замина за Германия и направи докторска дисертация. Оттогава беше и приятелството му с досегашния папа Йозеф Ратцингер (Бенедикт XVI).
Още като кардинал Берголио беше известен със своя доктринален консерватизъм и чувствителност към социалната справедливост. Водеше прост и скромен живот в малък апартамент, отказа се от лимузината с шофьора, за да пътува с обществения транспорт, сам си готвеше вкъщи.
През 2005 г. след смъртта на Йоан Павел II, Берголио участваше в Конклава като кардинал-електор. Избраха Ратцингер. По-късно стана ясно, че именно между Ратцингер и Берголио е бил изборът и че Берголио се е отказал от надпреварата в полза на Ратцингер. Тогава Берголио беше получил 40 гласа на третия вот, но падна до 26 в четвъртия решителен избор.
Берголио е завършен теолог. Той беше йезуит от високата IV-та степен, не приемаше абортите и евтаназията, еднополовите бракове и т.н. В писмо до манастирите в Буенос Айрес написа: "Да не бъдем наивни, не става дума за обикновена политическа битка, това е унищожителна претенция срещу плановете на Господа."
Но най-голямата изненада, която тепърва ще бъде всестранно анализирана беше, че за нов папа за първи път в историята на римокатолическата църква беше избран йезуит. Това веднага води към следващия въпрос - дали нещата във Ватикана през последните години се влошиха до такава степен, че кардиналите трябваше да се обърнат към Ордена на йезуитите, за да въведат ред във Ватикана и да дадат "нов тласък на вярата" на обикновените хора.
Несъмнено изборът на Берголио беше все пак компромис с италианските кардинали, ако се вземе предвид, че той е с италиански произход. С една дума - полуиталианец, но йезуит.
Това е голямата изненада, със сигурност по-голяма от абдикацията на Бенедикт XVI.
Никой досега в историята на папството в Рим член на общността на йезуитите не е бил избиран за глава на Ватикана (поне официално). Йезуитите не са част от началния католицизъм и са почти огледална структура на свободната масонерия, с йерархия и степени до върха на пирамидата, където е Върховният генерал, наричан Черния папа.
Йезуитите винаги са имали доста напрегната история с католицизма. През XVIII век те бяха изпъдени от Бразилия (1754 г.), от Португалия (1759 г.), Франция (1764 г.), Испания и нейните колонии (1767 г.) и Парма (1768 г.). Папа Клемент XIV през 1773 г. забрави ордена.
Но историята на йезуитите е доста по-дълга и пълна със задкулисни операции. Като военна организация те изискват тайна клетва и безусловно подчинение на прекия началник, в крайна сметка на Черния папа, "облечен в черно, който стои в сянката на Белия, официалния, папа".
Орденът на йезуитите в началото беше използван срещу различни реформаторски течения в Европа, заради което Ватикана загуби много от своята религиозна и политическа сила.
След споменатата забрана Орденът на йезуитите беше възстановен през 1814 г. от папа Пий XVII.
Абрахам Линкълн, 16-ят президент на САЩ (1809-1865 г.) написа "Гражданската война в САЩ (1961-1965 г.) нямаше да бъде никога възможна без влиянието на йезуитите.
"Йезуитите са военна организация, не са религиозен орден. Техният лидер е генерал на армията, а не баща на манастира. Целта на тази организация е силата в нейното най-деспотично изпълнение, силата да контролират света с унищожение на обикновения човек. Йезуитството е най-абсолютният деспотизъм и едновременно най-голямата заплаха" - това пък каза френският император Наполеон.
Проследяването на историята на йезуитите разкрива и други опасни неща. Така например основателят на прословутото движение на Илуминатите Адам Вайсхаупт, роден през 1748 г., получи образование от йезуитите, които имаха силно влияние върху политическата и образователна система на Бавария.
Финансистът на Суверенния военен орден на Малта, тоест на малтийските рицари, и на свободната масонерия Амшел Майер Ротшилд, също беше йезуит. Двуглавият орел - символ на византийската империя, гравиран върху червен щит през 1743 г. стана знака на златаря Мозес Майер, основател на клана Ротшилд във Франкфурт. След това Ротшилд станаха банкерите на кралете, папите и на най-богатите династии в света. Те бяха зад всички големи войни през XIX и XX век, финансирайки и двете воюващи страни.
Ротшилд и Рокфелер създадоха и тайните общества в САЩ като Череп и Кости, те родиха идеята за Глобалното правителство и Новия световен ред. Основателят на ЦРУ Бил Донован беше малтийски рицар.
със съкращение.......
и ,на кой му пука, за това?!!
Пърт - очарованието на Западна Австралия
