Летен валс …..  

     Беше толкова отдавна..

    преди много, много лета...

    най обикновен и скучен летен ден,

    като всеки друг ,преди тоз наречен ден.

    Аз ли те повиках ,любими...

    ти ли ме потърси..

    или ,Слънцето копнееше

    неистово Луната да прегърне.

   Беше смешно ,даже прозаично,

   и двамата изглеждахме различно.

   небрежно те дарих с усмивка …

   а ти, отвърна ми с нежна  забивка..

   Думите не бяха  важни ..

   Гледахме се страстно премалели

   търсейки за кой ли път нови силни

   драми,за да забравим старите си  рани..

Как  успя със думи прости…