Той е институтен професор[3] и професор емеритус по лингвистика в Масачузетския технологичен институт[4]. Чомски е добре известен в академичните и научните среди като един от бащите на съвременната лингвистика, той е основна фигура ваналитичната философия. След 60-те на 20 век той става по-известен като политически дисидент и анархист[5] и се описва католибертарен социалист. Чомски е автор на над 150 книги и приема международно внимание за своите възгледи, макар че обичайно отсъства от мейнстрийм медиите.  
Започвайки с опозиция по отношение на Виетнамската война, за първи път артикулирана в неговото есе от 1967 г. Отговорността на интелектуалците (The Responsibility of Intellectuals) и по-късно развита в неговата книга от 1969 г. Американската власт и новите мандарини (American Power and the New Mandarins), Чомски се затвърждава като известен критик на американската външна и вътрешна политика. Той става открит политически коментатор и усърден активист и декларира себе си като анархо-синдикалист[8]и либертарен социалист, принципи, които той смята за основани в Епохата на Просвещението[9] и като "правилен и естествен израз на класическия либерализъм в епоха, която е напреднала в индустриалното общество."[10]