Прочетен: 5668 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2014 12:15
WE can,t find the Truth ,only listening ,
to our own voise s echo ,
we found ourselves ,only in someone s mirror !!!
http://youtu.be/kY5qU0Dfpao
Цялото име на древноизточният поет Руми е Маулана Джелаледдин Мохаммад Маулави Балхи Руми, в Индия е известен като Маулана Рум, на турски наричан Мевлана – божествен учител, или Маулави. Руми е роден на 30 септември 1207 г. в Балх, Североизточен Иран, тогава намиращ се в пределите на Персийската империя. Баща му, Баха-е Валад, е уважаван религиозен водач, признат за султан на знанието в целия ислямски свят и има много последователи и ученици.
Той избрал псевдонима Руми, защото сборът от цифровите еквиваленти на буквите, от които е съставена тази дума, се равнява на 256, а това съответства на корена НУР. И на персийски, и на арабски, този корен предава значението “светлина”.
Руми учи в Дамаск и минава обучение при шейх Саид Бедредин – приятел на баща му, но не смята себе си достоен да бъде учител. Въпреки това се прочува със знанията си в областта на исляма и с прозренията си относно Бог. Наричат го Джелаледдин Руми – Джелаледдин от римска Анадола, и славата му се носи навред, достига и до ушите на един неугледен дервиш с чудно излъчване, който е в търсене на приятел на неговото ниво на прозрение.
През един августовски ден на 1244 г. 36-годишният Руми, вече признат учен и религиозен водач, среща тайнствения дервиш Шамсуддин Табризи (в буквален превод – Слънце на вярата от Табриз) – тогава около шейсетгодишен, и тази среща разтърсва из основи живота му. Никой не знае откъде идва Шамс, видът му е дрипав и опърпан, а маниерите му са груби и резки.
Шамс взел от Руми книгите и учебниците и му рекъл: “Време е да живееш това, за което само четеш.” и ги захвърлил във водата. Казват, че така се запознали. Дервиш или скитащ мистик – Шамс е напреднал суфи, поел по духовния път на Любовта. Високо развити духовно, всеки от тях разпознава в другия довереника, когото е търсил.
Двамата прекарват часове откъснати от другите, уединени в медитация и разговори. Шамс поощрява Руми да се откаже от преподаването, от любимите книги, ученици и последователи. Вместо това той го отвежда на пътя на Любовта към Бога – чрез проникновени видения, музика, танци, и не на последно място – чрез поезия. Ставащото кара хората да изпадат в недоумение, а ревност и неодобрение избуяват между последователите на Руми. Те виждат в Шамс просто един мърляв старец, незаслужаващ компанията на техния учител, и виновника за появилата се дистанция между него и тях. В продължение на много месеци никой не бил в състояние да отдели Руми от неговия възлюбен Учител и той до такава степен забравил семейството си и своите ученици, че накрая те принудили Шамс да напусне града.
Научавайки това, Руми се оттегля в дълбоко уединение и отказва да се вижда с когото и да било. Болката от раздялата с неговия многообичан приятел го провокира да започне да изразява копнежите и страданието си в рими за пръв път досега. Последователите на Руми вдигат ръце и признават, че е по-добре Шамс да се върне обратно, отколкото никога повече да не видят учителя си. След месеци търсене Руми получава писмо от Шамс, намиращ се тогава в Дамаск. Руми изпраща най-големия си син –Султан Валад – и група последователи да убедят Шамс да се завърне в Коня.
В момента, в който зърва лицето на Шамс отново, Руми си връща предишното присъствие на духа. Те подновяват отношенията си и се потапят в музика и сема, вид танц със завъртане. За известно време Шамс и Руми са недосегаеми за ревнивите очи на последователите. Руми дори успява да убеди Шамс да се ожени за едно младо момиче на име Кимиа, което е член на домакинството му. Шамс наистина е влюбен в Кимиа, но не е писано на тази женитба да се случи. Само година по-късно Кимиа умира поради тежко заболяване. Сразен от скръб, все така неприемащ поведението на хората около Руми, през 1246 г. Шамс изчезва отново – този път завинаги.
Съществуват различни версии за това какво се е случило със Шамс. Някои казват, че следовниците на Руми, поддържани от по-младия му синАллаедин, убиват Шамс и хвърлят тялото му в изоставен кладенец. Други казват, че Шамс осъзнал, че е дошло времето да си тръгне отново, и че оставането му не би било от значение за вече напредналия в духовното си израстване Руми. Факт е, обаче, че Шамс се появява в живота на Руми в точния момент и превръща един образован и интелигентен религиозен водач в просветлено същество. Той сияе в живота на Руми като слънце и изчезва от него точно така внезапно, както и се появява.
Съществуват различни версии за това какво се е случило със Шамс. Някои казват, че следовниците на Руми, поддържани от по-младия му синАллаедин, убиват Шамс и хвърлят тялото му в изоставен кладенец. Други казват, че Шамс осъзнал, че е дошло времето да си тръгне отново, и че оставането му не би било от значение за вече напредналия в духовното си израстване Руми. Факт е, обаче, че Шамс се появява в живота на Руми в точния момент и превръща един образован и интелигентен религиозен водач в просветлено същество. Той сияе в живота на Руми като слънце и изчезва от него точно така внезапно, както и се появява.
НАСЛЕДСТВОТО НА РУМИ
Под въздействие на болката от копнежа по Бог, Руми се обърнал към поезията, съставяйки своите произведения:
“Рубайат” – 1659 четиристишия – по тях се пеят песни на суфи събирания и сема церемонии. Някои са писани, докато Шамс все още е бил до поета, други – след раздялата им.
“Диван-и Шамс-и Табриз” – сборник с мистични оди, написани в знак на обич към Шамс. 40 000 стиха плод на страданието от раздялата, създаването на Големия диван продължава 30 години от раздялата с Шамс до последните дни на Руми.
“Мас-нави”, неговата главна творба, адресирана до последователя му и бъдещ приемник Хусам ал-Дин Челеби, съдържа 27 500 двустишия (римувани куплети от два стиха) и се състои от шест книги с истории, диалози и беседи, написани в лиричен и забавен стил, изпълнен с богата образност.
When I die .................
http://youtu.be/SEwJm-RPhNE
блог а ,сме всички ние ....
аз ..ти ..гого..силви ..турб04..и т.н....
ИНтересни ..хора ,нали ...
