най най добрата на света съм азз, и очаквам
  търпеливо..моя звезден час:)
        
          
     
 
                             

Е, щом ме питаш как съм, ще ти кажа,
за ужас на мнозина съм добре,
решили от мечти да ме откажат,
ще ги откажа от отровни бесове.

Те духом се опитват да ме смажат,
духът ми е свободен да лети,
отива до мечтите ми, разказва,
след туй при мен се връща, пак лети.

Високите поглеждам от високо,
напук на тях и средния ми ръст,
опитват се дори да ме прескочат,
не могат, лазят, почват да пълзят.

Попаднали в брътвежите злочести,
омесени във собствен сос и жлъч,
обсебени от завист нечовешка,
раздирани от мисълта за мъст.

                                             Е щом ме питаш как съм, вече знаеш,
                                                че всеки ден воювам с бесове,
                                                победите отдавна не ме радват,
                                        разбра ли..аз съм дразнещо добре .eee ;))
                                                 

Петко Илиев

             
                                 
 
                              
             
                                  

е американски писател, автор на романите "За мишките и хората" (1937), "Гроздовете на гнева" (1939), "На изток от рая" (1952), "Зимата на нашето недоволство" (1961). През 1962 г. получава Нобелова награда за литература.



I nearly always write – just as I nearly always breathe.

В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.

В пълната си самота писателите се опитват да обяснят необяснимото. — New York Times, 1969

In utter loneliness a writer tries to explain the inexplicable.



Power does not corrupt. Fear corrupts… perhaps the fear of a loss of power.

Да си жив означава да имаш белези. — "Зимата на нашето недоволство", 1961

To be alive at all is to have scars.

Добрият писател вечно се стреми да извърши невъзможното.

Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…



Аз почти винаги пиша – също както почти винаги дишам. — до неговия редактор Паскал Ковици, 1960

I nearly always write – just as I nearly always breathe.

В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.

В пълната си самота писателите се опитват да обяснят необяснимото. — New York Times, 1969

In utter loneliness a writer tries to explain the inexplicable.

Властта не корумпира. Страхът корумпира… може би страхът от загуба на власт. — "Краткото царуване на Пипин IV", 1957

Power does not corrupt. Fear corrupts… perhaps the fear of a loss of power.

Да си жив означава да имаш белези. — "Зимата на нашето недоволство", 1961

с многоо дарове ме закича...
и не спира ,да ме обичаа...
и във любов, да ми се врича !
тя на тихо щастие ме обрича !