PARANOIA IN BLOOM!!
        
                    
                          Свирех с пълни гърди на тромпета на сърцето му и  оцветявах всичките му залези в златно, за да се успокои от красотата.
И той вече не чувстваше студения вятър на спомените, защото не допусках да се отдалечи от сърцето ми.
Нямаше нужда пред мен да оправдава постъпките си, не трябваше да скача върху сянката си от ненавист, докато тя не избяга отново, не трябваше да лъже дори себе си, защото го приемах такъв, какъвто е .
Нямаше да му позволя да се погуби.
Припомних му всички наши предишни животи и бурята от сълзите му  постепенно започна да утихва.
Нощта стана красива и ние засияхме като две ярки звезди, защото се усмихвахме и стъпвахме по падащите листа на живота към хоризонта .. където сияеше Лотосът с цялата си приказна красота и мъдрост ..

                                                                                                                автор GO OUT