Онази клоунка простена тъжно,
прониза с остри нокти хоризонта,
избърса се с един угаснал въглен,
изгледа пак любимия Висконти,
поиска да обича вече силно,
защото ледовете й кипяха,
въздъхна гордо и любвеобилно,
протегната под парещата стряха,
изхвърли всички свои смешни дрехи,
остана по парфюм, под душа влезе,
събу и своите разпрани чехли,

въздъхна и сърдито се изплези...